О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
[населено място], 06.07.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
след като разгледа, докладваното от съдията К. ч.т.д. № 119/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №2010 от 30.09.2010г., постановено по ч.гр.дело №716/2010г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 27.05.2010г. по ч.гр.дело №3385/2010г. на Плевенския районен съд. Жалбоподателят В. В. Д. от [населено място] моли за отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност. В изложението си по чл.284, ал.1, т.3 ГПК поддържа предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – П. в писмен отговор поддържа становище да не се допуска въззивното определение до касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав на ВКС, ТК намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с което се дава разрешение по същество на други производства, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия – изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона.
Частният жалбоподател не е изпълнил изискването на закона да посочи общото основание за достъп до касация – материалноправния и /или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение / т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСТК на ВКС/. В случая
Изложението към касационната жалба преповтаря касационната жалба и всички онези доводи на частният жалбоподател за неправилност на въззивното определение – поради неправилно възприемане на фактите по делото, неправилно възприемане на доказателствата, изведени неправилни изводи от съда, поради което счита жалбоподателят, че съдът се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. За да потвърди разпореждането – отказ за издаване на заповед за незабавно изпълнение, въззивният съд е приел, че представеният по делото анекс не съдържа данни за настъпила изискуемост на вземането на частния жалбоподател, както и че представеното по делото писмо от застрахователя удостоверява единствено отказа му за изплати пълната застрахователна сума но не по причина на продавача / посочен за длъжник в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение/, а поради това, че застрахователното събитие е настъпило извън срока на застраховката. Отсъствието на документ по чл.418, ал.3 ГПК като условие за издаване на заповед за незабавно изпълнение когато изискуемостта на вземането е поставена в зависимост от изпълнението на насрещната страна или от настъпването на друго обстоятелство, е мотивирало съдилищата да постановят отказ за издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Твърдяната неправилност на въззивното определение не аргументира наличие на основанията за допустимост на обжалването му по касационен ред, защото тя се обективира в необоснованост на въззивното решение и постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила/ чл.281, т. 3 пр. второ и трето ГПК/.
Не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК ще е налице, когато са осъществени кумулативно посочените в закона две изисквания – същественият въпрос да е от значение не само за точното прилагане на закона, но и за развитие на правото въобще. И тъй като в изложението си за касационните основания касаторът изобщо не поддържа становище, че приложената от съда правна норма – чл.418, ал.3 ГПК, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, нито е обосновал подобна релевантност, не може да се приеме, че атакуваното решение попада в приложното поле на касационно обжалване.
На ответника не се присъждат разноски за тази инстанция защото не са документирани такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2010/30.09.2010г., постановено по ч.гр.дело №716/2010г. на Плевенския окръжен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: