О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
София, 22.06.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4077 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 22.02.08г. по гр.д. №1176/07г. на Софийски градски съд, ІV-Б състав, е отменено решението от 26.06.06г. по гр.д. №6347/05г. на Софийски районен съд, 52 с-в и са отхвърлени предявените от Р. С. И. срещу „А” АД гр. С. искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Въззивният съд е приел, че ищцата е била в безсрочно трудово правоотношение с праводателя на ответника „С” АД, като е заемала длъжността „оператор производство на ПИ”. Била е уволнена на основание втората хипотеза на чл.325, т.9 от КТ – при невъзможност за изпълнение на възложената работа поради здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК. С решение на ТЕЛК от 16.12.04г. е описано заболяване на ищцата и е посочено, че е противопоказно тя да изпълнява тежък физически труд. Съдът се е позовал и на медицинска експертиза, изготвена след запознаване с писмени доказателства за здравословното състояние на ищцата и посещение на работното и място и е приел, че в случая са налице медицински противопоказания за изпълнение на възложената и работа, като при работодателя не е налице друго подходящо работно място от гледна точка на квалификацията и здравословното и състояние.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Р. И. Сочат се основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Поддържа се, че в противоречие с постоянната практика на ВКС, според която при безвиновни основания за уволнение заповедта следва да бъде мотивирана, въззивният съд приел, че в случая е било достатъчно да се посочи само основанието за уволнение – чл.325, т.9 от КТ. Освен това – въззивният съд се отклонил от практиката на ВКС и по въпросите за тежестта на доказване на законността на уволнението; за необходимостта от обективиране на волеизявленията на страните с писмени доказателства, както и за това, че всяко отклонение от императивна правна норма е закононарушение. И на последно място – по въпроса за приложението на чл.325, т.9 от КТ следвало да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС по приложението на КТ. Принципното разбиране на ВКС, че при някои безвиновни основания за уволнение е наложително заповедта да се мотивира – т.е. да се посочат фактическите причини, довели до прекратяване на трудовия договор, не може да се приложи към всички основания и по-специално – до основанието по чл.325, т.9 от КТ. Това основание е общо. При него обективни обстоятелства водят до прекратяване на трудовоправната връзка и не е необходимо те да се сочат в самата заповед. Достатъчно е работодателят да е посочил в заповедта само текста на закона, без да е необходима друга мотивировка. Законността на уволнението се проверява в съдебния процес, където се представят доказателства за наличие на предпоставките, посочени в правната норма. Въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС и по въпроса за тежестта на доказване по дела за незаконно уволнение. В съдебния процес работодателят е доказал наличието на всички предпоставки на приложеното от него основание. Допустими са както свидетелски показания, така и медицинска експертиза за изясняване на въпроса какъв е бил характерът на изпълняваната от ищцата работа, във връзка със здравните противопоказания и по-специално – дали тя представлява тежък физически труд. Такава експертиза е била приета и съдът се е съобразил със заключението и. Въззивното решение не противоречи и на принципното разбиране в практиката на ВКС, че всяко нарушение на императивна правна норма представлява закононарушение. И на последно място – не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Основанието за уволнение по чл.325, т.9 от КТ не създава някакви проблеми в практиката. Текстът е ясен, по приложението му има постановени множество съдебни решения на ВКС, които са изяснили съдържанието на това основание за уволнение, разглежданият в настоящото производство случай е типичен и не съдържа някакви особености, които да налагат произнасянето ва ВКС по него.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.02.08г. по гр.д. №1176/07г. на Софийски градски съд, ІV-Б състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: