ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N..518
София,05.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 28 май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 214-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Ж. С. от г. Ахелой, действащ като ЕТ”М” срещу въззивното решение от 19.11.09 год. по т.д. №484/09г. на ОС-г. Бургас, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 9.07.09 год. по г.д. № 4419/08 год. на РС-г. Бургас. С последното е признато за установено по отношение на касатора ЕТ”М” че той дължи на ЕТ”В”-г. Бургас сумата 1512.97 лв., дължима по ф-ра№639/30.12.05 г., представляваща част от сумата, за която е издадена запис на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва за забава.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвидените в чл.280ал.1т.1 и т.2 ГПК основания.
Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по съществени за изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси.
В тази връзка касаторът развива съображения, че така предявеният от ищеца иск е процесуално недопустим, а в условията на евентуалност поддържа, че същият е неоснователен.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл. ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
ВКС-ТК намира, че възражението за процесуална недопустимост на предявения иск е неоснователно. Ищецът разполага с активна процесуална легитимация и надлежно е упражнил правото си на иск пред компетентния съд.
По отношение на събраните по делото доказателства и направените въз основа на тях изводи настоящия състав на ВКС-ТК намира, че те не обосновават наличие на основанията за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280ал.1т.1 и т.2 ГПК.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В конкретния случай това основание също не е налице. Сочените от касатора в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК съдебни решения и такива на Конституционния съд са неотносими към конкретния случай.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 19.11.09 год. по т.д. №484/09г. на ОС-г. Бургас, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 9.07.09 год. по г.д. № 4419/08 год. на РС-г. Бургас.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.2 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените от него за тази инстанция 350 лв. съдебни разноски.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 19.11.09 год. по т.д. №484/09г. на ОС-г. Бургас, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 9.07.09 год. по г.д. № 4419/08 год. на РС-г. Бургас.
ОСЪЖДА М. Ж. С. от г. Ахелой, действащ като ЕТ”М” да заплати на ЕТ”В”-г. Бургас сумата 350 лв. съдебни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: