1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 519
София, 11.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на девети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5510 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място] срещу решение № 1126 от 16.09.16г.по в.гр.дело № 1709/16г.на Варненския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 2406 от 17.06.16г.по гр.дело № 2252/16г.на Варненския районен съд,11 състав.С него са уважени обективно съединените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ,предявени от В. Я. Л..
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Касаторът поддържа,че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд не е изложил мотиви по всички доводи и възражения на страните,както и не е обсъдил всички събрани по делото доказателства.Счита,че от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото са въпросите: При наличие на заболявания,които се ползват от закрила съгласно чл.333 КТ има ли работникът /служителят задължение да уведоми от момента на узнаването работодателя си ,че страда от такова заболяване; Неуведомяването за наличие на такова заболяване към момента на връчване на предизвестието на прекратяване на трудовото правоотношение съставлява ли недобросъвестно поведение на работника по смисъла на КТ.
Ответницата по касационната жалба В. Л. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 444 от 5.01.16г.,с която е прекратено трудовото правоотношение с В. Л., на длъжност „ръководител отдел в хотел”,с място на работа [фирма]”,на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ – поради намаляване обема на работата,считано от 6.01.16г.,е незаконосъобразна. Направен е извод,че е нарушена предварителната закрила по чл.333 ал.1 КТ – не е взето предварително разрешение от инспекцията по труда за уволнението на ищцата,която от страда от заболяването „захарен диабет”,попадащо в кръга на заболяванията по Наредба № 5/87г.,поради което е приложена разпоредбата на чл.344 ал.3 КТ и уволнението е отменено като незаконно,без да се разглежда спора по същество.Изложени са съображения,че не е налице недобросъвестно поведение от страна на ищцата,тъй като няма доказателства по делото,че същата при искане на работодателя умишлено го е въвела в заблуда,че не страда от заболяване ,за което се предвижда закрила.В случая медицинските данни,че е клинично здрава, датират от 26.02.11г. Ответникът не е изпълнил задължението си да събере предварителни данни за здравословното й състояние преди уволнението.
Не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС въпросът относно задължението на въззивния съд да изложи мотиви по всички доводи и възражения на страните, и да обсъди относимите доказателства,събрани по делото.В решение № 424 от 26.05.10г.на ВКС по гр.дело № 1644/09г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК,е посочено,че както липсата на разрешение от инспекцията по труда,когато са налице предпоставките на чл.333 ал.1 КТ,така и липсата на мнение на Т. в случаите на трудоустрояване и заболяване по Наредба № 5,води до нарушаване на предварителната закрила по чл.333 ал.1 КТ и съгласно чл.334 ал.3 КТ е основание за отмяна на уволнението,без да се разглежда спорът по същество. В разглеждания случай въззивният съд е процедирал съобразно закона и задължителната практика.Същевременно е изложил мотиви по доводите на възраженията на страните във връзка с наличието на предварителната закрила по чл.333 ал.1 КТ.
Не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Поставените от касатора въпроси не са от значение за точното приложение на закона,нито за развитие на правото.На тях е даден отговор в решение № 492 от 17.06.10г.по гр.дело № 477/10г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по чл.290 ГПК.В него е посочено,че закрилата по чл.333 от КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии. Ето защо за нейното приложение няма значение дали работникът е изпълнил задълженията си по чл.2 от Наредба № 5 от 1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1 от КТ, а има единствено значение дали към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът е страдал от заболяване, посочено в чл.1 от Наредбата. Практиката допуска само едно изключение от принципа, че закрилата има обективен характер и то е когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване за което се предвижда закрила. Във всички други случаи неизпълнението на задълженията на работника да уведоми работодателя за заболяването или да представи документи за него няма правно значение за действието на закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ. Тя се прилага независимо от това, дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са представени медицински документи за него.
В този смисъл са и р.853/17.12.10г.по гр.д.№ 767/10г.на ІV г.о.; р.№ 247/2306.11г.по гр.д.№ 960/10г.на ІІІ г.о.; р.№ 615/2.11.10г.по гр.д.№ 852/09г.на ІV г.о. и др.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи със задължителната практика.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1126 от 16.09.16г., постановено по в гр.дело № 1709/16г.на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.