О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 519
[населено място],13.06.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 2377/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение №441 от 6.03.2015г., постановено по т.дело № 3644/2014г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №1009/1.07.2014г. по т.дело № 7568/2012г. на Софийски градски съд, т.о. VІ-2 състав.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1, т.2 ГПК.
Ответниците по жалбата – физически лица поддържат становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът [фирма] в н. не заявява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
С решението на СГС е отхвърлен като неоснователен искът на [фирма] по чл.694, ал.3 ТЗ за установяване на вземане по отношение на кредиторите на дружеството в несъстоятелност [фирма] на основание договор за цесия от 4.10.2011г., сключен между ищеца / цесионер/ и С. Д. М. / цедент/ за прехвърляне на вземане за сумата от 31 240 евро, ведно с привилегиите и обезпеченията, представляващо връщане на дадено на отпаднало основание – развален предварителен договор за продажба на недв. имот от 5.06.2008г.
За да потвърди обжалвания резултат, САС след подробно изброяване на събраните по делото доказателства и доводите на страните в процеса по доказателствата, тяхното оспорване и правните изводи на първоинстанционния съд, е направил следните фактически и правни изводи:
Правилно СГС е приел, че след изключване от доказателствата по делото на оспорените от ответниците – физически лица писмени доказателства / договор за цесия, уведомяването до длъжника за цедиране на вземането, предварителен договор за продажба на недв. имот и споразумението за прекратяване на предварителния договор по взаимно съгласие на страните/ следва да се приемат за недоказани фактите, за установяването на които са представени, включително претендираното от ищеца вземане по договора за цесия. На второ място САС е приел, че ищецът не е придобил цедираното му вземане и за него не е възникнало правото да иска изпълнение от дружеството – длъжник, тъй като по делото не е доказано, че е настъпило прихващане на вземането в размер на 31 240 евро, което цесионера има към цедента по договор за продажба на 313 акции по договор от 4.10.2011г. Този извод е направен след обсъждане на заключението на ССЕ. Въззивният съд не е приел за меродавни констатациите на ССЕ и в частност отговора на първата задача, а именно, че на 4.10.2011г. между С. М. и [фирма] е подписан договор за покупка на 313 броя акции от капитала на [фирма], защото такъв договор по делото не е представен и не е посочен между изброените в заключението на в.л. проверени документи, на базата на които то е изготвено. За съда не е доказана констатацията на вещото лице, че плащането на акциите е извършено чрез прихващане на вземането на купувача по предварителния договор от продавача по предварителния договор за сумата от 31 240 евро, предмет на договора за цесия. За това не трябва да се дава вяра на счетоводните записвания и при двете дружества, които са били взети при очевидна липса на документална обоснованост по смисъла на Закона за счетоводството.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и/ или процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
В конкретния случай в Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК в раздел ІІ касаторът е формулирал следния материалноправен въпрос „Осчетоводяването на договор за цесия от страна на цесионера и длъжника може ли да доведе до обоснован извод и доказателство ли е за наличие на облигационни отношения между тях на основание договора за цесия”. В раздел І, касаторът е развил подробни съображения, с цитиране на съдебна практика на ВКС, създадена по реда на чл.290 ГПК, че отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневника за продажба по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представлява признание на задължението и доказва неговото съществуване, като твърди, че решението на САС не е съобразено с тази практика. Дори да се приеме, че касаторът е формулирал въпрос, този както и конкретно поставения въпрос не осъществяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ТЗ, тъй като не са обусловили решаващите изводи на съда, че ищецът не се легитимира като носител на възникналото в полза на цедента вземане за платената на отпаднало основание цена по предварителния договор, не само поради изключване на доказателствата, които установяват правоотношение по договора за цесия, но и поради неизпълнение на насрещната престация от цесионера, дори да се приеме цедиране на вземането от купувача на дружеството – ищец. По този втори извод за неоснователност на иска по чл.694, ал.3 ТЗ касаторът не формулира правен въпрос.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, поради което настоящият състав на ВКС, ТК не разглежда допълнителните основания за селектиране на касационната жалба.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №441 от 6.03.2015г., постановено по в.т.дело № 3644/2014 г. на Софийския апелативен съд, т.о., шести състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: