4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 519
гр.София, 14.12.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д. № 2443/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 129 ал. 3 ГПК.
С определение № 1068/28.03.2018 г. по ч.гр.д. № 1313/2018 г. Апелативен съд София е потвърдил определение № 2534/13.04.2017 г., поправено с решение № 2365/08.12.2017 г., по т. д. № 7703/2015 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 129 ал. 3 ГПК е върната подадената от „Електра Юръп“ АД /н/ и „Енергони“ АД /н/, срещу „Мегапарк“ ООД исковата молба и производството по делото е прекратено.
Срещу това определение е подадена частна касационна жалба вх.№11764/ 22.06.2018г. от М. К. Г., в която са изложени оплаквания за ненадлежно връчване на препис от определение № 1068/28.03.2018 г. и за неправомерни действия на синдика на двете дружества в несъстоятелност, изразяващи се в съзнателно пропускане на срока за обжалване на същото.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по въпроса Може ли синдикът да представлява дружеството в дела срещу собствения си „работодател“?, като от съдържанието на изложението се налага изводът, че под „работодател“ частният касатор разбира „кредитор на длъжника по търговска сделка“ по смисъла на чл. 625 ТЗ.
Ответникът „Мегапарк“ ООД е възразил срещу допустимостта на частната касационна жалба по съображения за нейното просрочване и липса на активна легитимация,на основание на което е поискал оставянето й без разглеждане.Изложил е доводи и срещу липсата на обосновани предпоставки за допускането й до касационен контрол и за неоснователност на същата.
След като се запозна с данните по делото, настоящият състав на Върховен касационен съд,Търговска колегия, първо отделение намира частна касационна жалба за процесуално недопустима. Съображенията за това произтичат от следните факти и правни изводи:
Софийски градски съд е сезиран от „Електра Юръп“ АД и „Енергони“ АД с обективно съединени осъдителни искове срещу „Мегапарк“ ООД за заплащане на сумата от 493 145.12 лв. за извършени от дружествата-ищци довършителни работи в имот,отдаден им под наем от ответника. Образувано е т.д. № 7703/2015 г.Исковата молба е намерена за нередовна,поради което е оставена от състава без движение с указания за отстраняване на констатираните недостатъци.След изтичането на определения за това срок съдът е постановил определение №2534/13.04.17г.,с което е върнал исковата молба.
По реда на частното въззивно обжалване Софийски апелативен съд е потвърдил така постановеното определение на Софийски градски съд,като е изпратил съобщението за определението си до ищците на посочения в частната жалба съдебен адрес [населено място] [улица] ет.3 офис 7-8,откъдето призовката е върната в цялост със забележка,че адвокатът е с оттеглени пълномощия.
Междувременно, с решение № 620 от 31.03.2017 г. на СГС по т.д. № 4631/2015 г. е обявена свръхзадължеността на „Електра Юръп“ АД, определена е нейната начална дата, открито е производство по несъстоятелност по отношение на дружеството, В. Я. В. е назначен за временен синдик и е свикано първото събрание на кредиторите. С решение № 1178 от 08.06.2018 г. по същото дело на основание чл. 632, ал. 5 вр. чл. 632, ал. 1 ТЗ е обявена несъстоятелността на дружеството и дейността му е прекратена.
С решение от 17.10.2016 г. на СГС по т.д. № 4632/2015 г. е обявена неплатежоспособността на „Енергони“ АД, определена е нейната начална дата, открито е производство по несъстоятелност по отношение на дружеството, назначен е временен синдик и е свикано първото събрание на кредиторите. С определение № 6175 от 25.11.2016 г. по същото дело на основание чл. 677, ал. 2, вр. с чл. 661, ал. 1, т. 6 ТЗ е назначен за постоянен синдик В. Я. В.. Определението като неподлежащо на обжалване е влязло в сила (арг. чл. 677, ал. 2, изр. второ ТЗ). С решение № 1112 от 12.06.2017 г. на основание чл. 710 ТЗ е обявена несъстоятелността на дружеството, дейността му и правомощията на органите му са прекратени.
Като е съобразил тези обстоятелства, въззивният съд е разпоредил определението му да бъде съобщено на частните жалбоподатели чрез синдика им на адреса,посочен в Търговския регистър. Връчването е осъществено на дата 08.05.2018г.
При тези обстоятелства съставът на Върховен касационен съд намира подадената на 22.06.2018г. частна касационна жалба за недопустима на две основания – като подадена след изтичане на срока за обжалване и от лице,което не разполага с активна процесуална легитимация да оспорва постановения въззивен съдебен акт.
Ищци по делото са търговските дружества „Електра Юръп“АД и „Енергони“АД,чийто представител,видно от вписванията в Търговския регистър е М. К. Г.. Последният няма самостоятелна процесуална легитимация,тъй като не е страна в исковото производство и поради това не може да обжалва въззивното определение в лично качество,в каквото е депозирал частната касационна жалба.
Независимо от това,дори да се приеме,че тя е депозирана от него в качеството му на изпълнителен орган на дружествата,се налага извод за пропуснат преклузивен срок, в който би могло да бъде упражнено правото на тези страни да атакуват съдебния акт. Съгласно чл.39 ал.1 ГПК,когато страната е посочила съдебен адресат,съдът връчва съобщенията на този адрес,което е направил в случая и въззивният съд. От посочения от частните жалбоподатели съдебен адрес съобщението е върнато в цялост,но от вписаната в него забележка,че пълномощията на съдебния адресат /който междувременно е приемал по делото съдебни книжа – л.12 и л.13 от частното въззивно производство/ са оттеглени, същите не могат да черпят права,доколкото не са уведомили съда за нов адрес,на който да им бъдат връчвани съобщенията. Връчване на адреса по седалищата на дружествата – [населено място] бул.“Цариградско шосе№115Г ет.4, вписани в Търговския регистър, предходно е било установено,че не може да бъде извършено, тъй като още пред първата инстанция са събрани данни,че същите са напуснали адреса още на 28.09.2016г. При тези обстоятелства още след връщането на съобщенията от съдебния адрес въззивният съд е имал основания да приложи правилото на чл. 50 ал. 2 ГПК, но въпреки това, разширявайки законоустановените предели на защитата на правата им,е предприела действия по уведомяване за определението си на надлежно назначения от съда синдик на дружествата В. Я. В. /временен такъв за „Електра Юръп“АД и постоянен за „Енергони“АД/, който е приел съобщенията на 08.05.2018г.Това връчване е редовно,тъй като , съгласно чл.658 ал.1 т.7 ТЗ синдикът респ. временният синдик, участва в производствата по делата на предприятието на длъжника. Предприятието на длъжника се тълкува като по-общо понятие и обхваща имуществените права на длъжника, които по силата на чл. 614, ал. 1 ТЗ са включени в масата на несъстоятелността /в т.см. определение № 112 от 27.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 2636/2017 г., I т. о., определение № 658 от 14.12.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2249/2015 г., I т. о. и др./ Производството по ч.гр.д. № 1313/2018 г. на Апелативен съд София, в което е постановено обжалваното определение, е свързано с предприятието на длъжника, доколкото е висящо исково такова, с което се цели признаване на съществуващи парични задължения и осъждане за заплащането им. Легитимиран да участва в него от името на дружеството в производство по несъстоятелност е синдикът /в т. см. Решение № 100 от 15.06.2009г. на ВКС по т.д.№808/2008 г. на второ т.о.). На още по-силно основание същият представлява дружество,което е обявено в несъстоятелност по реда на чл.710 ТЗ,тъй като с решението правомощията на органите на длъжника се прекратяват,какъвто е бил случаят с „Енергони“АД /н/,което,видно от вписванията в Търговския регистър е било обявено в несъстоятелност към датата на връчването на съобщението за определението. Считано от 12.06.2017г. /датата на постановяването на решението/, органите на това дружество са разполагали с представителни и управителни функции само за целите, посочени в чл. 635 ал. 3 ТЗ – извършване лично или чрез упълномощено от тях лице на процесуални действия в производството по несъстоятелност на длъжника, както и в производствата по чл. 621а ал.2, чл. 649 и чл. 694, които действия не са изрично предоставени на синдика /в т.см. решение № 138/14.08.2017 г. по т.д. № 115/2016 г. на ВКС, второ т.о.).
В заключение на тези съображения съставът приема,че срокът за обжалване на въззивното определение е започнал да тече от деня на връчването му на временния/постоянния синдик – 08.05.2018 г. и е изтекъл на 12.05.2018г.,с което правото на обжалване на същото е преклудирано.
На посочените основания подадената от М. К. Г. частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх.№11764/ 22.06.2018г. , подадена от М. К. Г. срещу определение № 1068/28.03.2018 г. по ч.гр.д. № 1313/2018 г. на Апелативен съд София.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страната пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.