1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 519
София, 18.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д. № 1768 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 28.01.2019 г. по гр. д. № 2020/2018 г. на Софийски градски съд е потвърдено решението от 25.10.2017 г. по гр. д. № 71432/2016 г. на СРС, 151 с-в, с което е бил отхвърлен предявеният от Д. Г. Х. срещу Прокуратура на РБ иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, рег. [рег.номер на МПС] , рама W. /оригинален номер на рама W./, приет като доказателство по ДП № 14-1862/2010 г. по описа на РУ на МВР Н., пр. пр. № 2394/2010 г.
Въззивният съд е приел, че не са налице и двете претендирани в условията на евентуалност придобивни основания – договор за покупко-продажба от 14.10.2011 г. и чл.78, ал.1 ЗС. Автомобилът е закупен от ищцата с посочения договор, но тя не е могла да стане негов собственик, тъй като той е бил предмет на кражба и продавачът също не е бил собственик. Доколкото прехвърлянето на собствеността на автомобил става с писмен договор с нотариална заверка на подписите, то не е налице и първичното придобивно основание по чл.78, ал.1 ЗС, което е изключено за този тип вещи. Прието е също, че е налице спор за собственост на автомобила, за който предявява права не само ищцата, но и ЗК „Уника“ Румъния. При това положение Прокуратурата на РБ има основание да задържа вещта съгласно чл.113 НПК, вр. ТР № 2/12.11.2014 г. на ОСНК на ВКС, като за задържането не е необходимо възникналият спор за собственост да бъде съдебно предявен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата Д. Г. Х..
Жалбоподателката поддържа, че след като е закупила процесния автомобил с договор в предвидената от закона писмена форма с нотариална заверка на подписите, то тя е придобила собствеността на основание чл.78, ал.1 ЗС, дори продавачът да не е бил собственик. На следващо място тя счита, че след като Прокуратурата е отнела автомобила от нея, за да послужи като веществено доказателство, то тя е правоимащ по смисъла на чл.111, ал.2 НПК и именно на нея този автомобил следва да се върне. В рамките на настоящия процес съдът следвало да се произнесе по преюдициалния въпрос кой е собственик на автомобила.
В изложението към жалбата се поставя въпросът „Може ли да бъде придобито МПС на основание давностно владение“. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение № 3 от 06.02.2014 г. по гр. д. № 5459/2013 г. на ВКС, I-во г.о., и решение № 430/12.07.2013 г. по гр. д. № 643/2009 г. на ВКС, I-во г.о. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност, като жалбоподателката счита, че според съда придобиването на лек автомобил следвало да стане с писмен договор с нотариална заверка на подписите, а това становище изключва възможността за предвиденото в закона основание по чл.80, ал.1 ЗС – придобивна давност.
Ответникът в производството – Прокуратура на РБ оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане от ВКС, а по същество – че е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск за собственост, за който не съществува ограничение по чл.280, ал.3 ГПК за осъществяване на касационен контрол.
Въпросът за придобивната давност върху МПС не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и по него не може да се допусне касационно обжалване. Въззивният съд не се е произнасял по такова основание за правото на собственост на ищцата, а и не е бил длъжен да се произнесе, тъй като то не е въведено в исковата молба. Ищцата е претендирала, че е собственик на основание договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите, евентуално – на първичното основание по чл.78, ал.1 ЗС, като е посочила също, че в срока по чл.78, ал.2 никой не е заявил претенции относно вещта с твърдения да е собственик. Следва да се има предвид, че в исковата молба ищцата /жалбоподател в настоящото производство/ не се е позовала на придобивното основание по чл.80, ал.1 ЗС, а е направила това едва в касационната жалба. Освен това – според практиката на ВКС срокът по чл.78, ал.2 ЗС не е срок на придобивна давност, а преклузивен срок, в който собственикът на вещта може да предяви ревандикационен иск срещу лице, установило фактическа власт при условията на чл.78, ал.1 ЗС върху крадена или изгубена вещ – решение № 66 от 18.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5967/2015 г., II г. о. Следователно позоваването на чл.78, ал.2 ЗС в исковата молба не е равнозначно на позоваване на изтекла придобивна давност върху процесния автомобил, още повече, че самата ищца /жалбоподател в настоящото производство/ не е свързала разпоредбата на чл.78, ал.2 ЗС с придобивната давност. Посочената във връзка с първия въпрос практика на ВКС също е неотносима към спора по настоящото дело, тъй като в нея се разглежда възможността да се придобие движима вещ с давността по чл.80, ал.1 ЗС – основание, което по настоящото дело не е предявено.
Не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. Въззивният съд не е отрекъл принципната възможност да се придобие лек автомобил по давност. Използваният от него израз, че придобиването на лекия автомобил следва да стане с писмен договор с нотариална заверка на подписите, е единствено в контекста на разглеждане на въведеното придобивно основание по чл.78, ал.1 ЗС, което съдът отрича с този мотив.
При този изход на делото на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.01.2019 г. по гр. д. № 2020/2018 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Д. Г. Х. от [населено място], [улица], вх.В, ет.2 да заплати на Прокуратурата на Република България юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: