О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 519
София 18.04.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 16 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. К. чрез адв.А. П. срещу решение № 158 от 18.09.12г. по в.гр.дело № 372/11г.на Апелативен съд – Варна,с което е оставена без уважение молбата му за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 160 от 14.11.11г.,постановено по същото дело.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата.Приложена е съдебна практика.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Формулираният в изложението въпрос „подлежи ли на поправка по реда на чл.247 ГПК допуснатото от съда несъответствие между формираната истинска воля на съда,личаща от мотивите на съдебния акт и нейното писмено изразяване не в текста на решението и в случая допуснато ли е такова несъответствие”е относим към правилността на обжалваното решение,а не към допустимостта на касационното обжалване.За да остави без уважение молбата по чл.247 ГПК въззивният съд е приел,че не е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в текста на основното решение.Изложил е съображения,че в мотивите към решението си от 14.11.11г. е формирал воля за обезсилване на първоинстанционното решение в частта,с която съдът се произнесъл свръх петитум,като е обявил цялата сделка за покупко-продажба за нищожна ,а не само до размера на притежаваната от ищеца Ѕ ид.част от имота,както и по иска по чл.40 ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на договора спрямо ищеца за целия имот вместо за притежаваната от него Ѕ ид.част, и постановеният диспозитив е в съответствие с мотивите.Обжалваното решение не се разминава по правните си изводи със съдебната практика,приложена от жалбоподателя,а конкретната преценка дали в случая е налице очевидна фактическа грешка е въпрос,който може да бъде предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,на само след допуснато касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 158 от 18.09.12г.,постановено по в.гр.дело № 372/11г.на Апелативен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.