О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 519
София, 22.06.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 174 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Г. Г. срещу решение № 1298/20.07.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 1472/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – В. З. Н. не взима становище по същата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени обективно съединени искове по чл.55 ал.1 предл.3-то, чл.92 ал.1 и чл.79 ал.1 ЗЗД от В. Н. срещу [фирма].Ищецът претендира връщане на даденото по предварителен договор за построяване и прехвърляне на недвижим имот, поради разваляне на договора, неустойка и обезщетение за неизпълнение – ползата, от която е бил лишен, като не е бил в състояние да отдава под наем жилището си, предмет на предварителния договор. СГС е уважил иска по чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД със законната лихва, уважил е иска за компенсаторна неустойка и е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение, поради неизпълнение – за ползата, от която купувачът е бил лишен, като не е бил в състояние да отдава под наем жилището си, предмет на предварителния договор. Решението на СГС в уважителната му част е обжалвано и потвърдено от САС. САС е приел, че отношенията между страните са по предварителен договор за построяване и продажба на жилище при цена на имота 40798 евро, дължима на седем вноски, като ищецът е привел на ответника първите три вноски по приложените фактури /60% от стойността на обекта/, но тъй като ответникът не е спазил срока за построяване на обекта по чл.1.3 и на основание чл.6.2.2 от предварителния договор, ищецът е развалил договора поради неизпълнение и е поискал връщане на даденото. САС е приел, че забавата на ответника е повече от две години, а доколкото в чл.6.2.2 страните са предвидили, че забава повече от тридесет дни е достатъчно основание за разваляне на договора, потестативното право на ищеца да развали договора е налице с оглед взаимното съгласие на страните за възникването му при тези условия при сключване на договора и не може да обсъжда несъществено ли е нарушението на договора с оглед интереса на кредитора и дали неизпълнената част от договора е значима /чл.87 ал.4 ЗЗД/. САС е приел още, че забавата на длъжника е забава във времево отношение и твърдението му, че само незначителна част от довършителните работи не са извършени, е ирелевантно за интереса на кредитора. Посочено е, че тези довършителни работи не са извършени и до момента. САС е разгледал и възражението на [фирма] за недопустимост на първоинстанционното решение, свързано с присъждане на исканите суми в лева, независимо от посочването от ищеца на стойностите в евро. САС е приел, че уговорките в предварителния договор са в евро и са действителни /с оглед отменената разпоредба към този момент на чл.10 ал.1 ЗЗД/, но плащането по договора е извършено и прието в български лева, което според САС сочи, че страните мълчаливо са се съгласили надлежното плащане да е в български лева, както е и присъдено от СГС. Прието е още, че това разрешение не е недопустимо, нито е в противоречие с ТР № 2/1997 г.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай в касационната си жалба, касаторът формулира следните въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК:
1. „Допустимо ли е претендирана сума в евро съдът да я присъжда в левове без изменение в петитума на предявения иск”. Към този въпрос се навеждат доводи за недопустимост, свързани с противоречие с ТР № 2/1997 г. на ОСГК на ВС.
2. „Може ли да бъде развален договор и по-конкретно договор за строеж на жилище, ако неизпълнената част е несъществена с оглед интересите на кредитора, съгласно чл.87 ал.4 ЗЗД и как се определя тази несъществена част”. Към този въпрос се допълва, че в случая се касае за договор за строителство с продължително изпълнение по смисъла на чл.88 ал.1 ЗЗД и ако е такъв, неговото разваляне има ли обратно действие.
Разрешението по така формулирания първи въпрос е за твърдяна недопустимост на въззивното решение. Вярно е, че исковите претенции са посочени в евро, а съдът ги е присъдил в български лева, но съдилищата са посочили и това е безспорно между страните – плащането по предварителния договор е извършвано и приемано в български лева, а не в евро както е договорено – видно от прилижените и неоспорени фактури. В този смисъл, както е посочил и САС, с присъждането на български лева по претенцията за връщане на даденото не е налице нарушение на ТР № 2/1997 на ОСГК на ВС – довод, който се поддържа и с настоящата касационна жалба и който не навежда на недопустимост на въззивното решение. ТР № 2/1997 г. на ОСГК на ВС е постановено при действието на чл.10 ал.1 ЗЗД, която разпоредба е отменена към сключване на процесния договор и настоящия момент. Паричните задължения са дългове за стойност. Съдът в случая не е излязъл извън рамките на исканата и търсена защита за връщане на даденото като стойност, доколкото дължимите суми са посочени в договора и в исковата молба в евро, но са заплащани и приемани от ответника в български лева по представените и неоспорени фактури, в които стойността е посочена в български лева, така е и присъдена тази стойност. Ответникът и настоящ касатор не е оспорвал плащането в български лева, нито е търсил курсова стойност на лева, респективно разлика на тази основа между платеното по договора и присъденото, поради което не е недопустимо присъждането в български лева по заявените претенции.
Разрешението на втория въпрос е фактологично обусловено, като САС е изложил мотиви, свързани с конкретните клаузи на сключения предварителен договор и договорените между страните условия, при наличие, на които купувачът и възложител може да развали договора. Конкретно е обсъждана клаузата на чл.6.2.2 и допуснатата забава, която е много повече от посочената в разпоредбата, с оглед на което е ирелевантно какво не е изпълнено от останалите СМР – релевантна е забавата, която в случая е много повече от тридесет дни. Ето защо няма основание да се приеме, че разрешението на така формулирания втори въпрос е само правно и решението на САС по него е в противоречие с цитираната съдебна практика. САС в случая е приложил закона във връзка с договореното от страните, обективирано в сключения предварителен договор, поради което няма основание да се приеме, че този договор е ирелевантен за правото да се развали сключения договор – сключените договори между страните имат сила на закон /чл.20а ал.1 ЗЗД/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани, нито има доказателства да са направени разноски от тази страна за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1298/20.07.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 1472/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.