О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 519
София, 22.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седемнадесети юли две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 3754/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК вр. пар.14 ЗИДГПК (ДВ бр.50/ 2015 г.).
Образувано е по частна жалба на В. А. В. срещу протоколно определение на Софийски градски съд от 25.03.2015 г. по гр.д.№ 2517/ 2015 г., с което е върната въззивната му жалба (вх.№ 1031633/ 22.07.2014 г. срещу решение № 6178/ 16.06.2014 г. по гр.д.№ 49072/ 2013 г. на Софийски районен съд), поради подаването й след изтичане на законоустановения срок.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивната му жалба не е просрочена, тъй като е подадена в законния 14-дневен срок от момента, в който му е връчен препис от решението на Софийски районен съд по гр.д.№ 49072/ 2013 г. Оспорва приетото от въззивния съд, че срокът е започнал да тече от датата на обявяване на решението, за което първата инстанция изрично е предупредила при обявяване на края на устните състезания. Според него указаният от районния съд срок за обжалване няма последици за неучаствалата в съдебното заседание страна, а той не е присъствал на последното съдебно заседание по делото. Поради това моли за отмяна на определението за връщане на въззивната му жалба.
Ответната страна, [фирма], оспорва частната жалба като поддържа, че производството пред районния съд е протекло по реда на глава 25 ГПК и постановеното в това производство решение подлежи на обжалване от датата на обявяването му. Счита, че отсъствието на ищеца от заседанието пред първата инстанция, в която са проведени устните състезания, няма значение за началото на срока за обжалване, който е законен.
Съдът намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Гр.д.№ 49072/ 2013 г. е образувано пред Софийски районен съд по искова молба на В. А. В. срещу [фирма], предявен е иск за изпълнение на задължението на ответника да плати на ищеца дължими трудови възнаграждения за 2010 г. в размер 6 952 лв. С протоколно определение от 07.05.2014 г. съдът е прекратил производството по иска за разликата над 1 898,64 лв поради оттеглянето му, а с протоколно определение от 09.06.2014 г. е обявил приключването на устните състезания и че ще се произнесе с решение на 16.06.2014 г., от която дата ще тече срокът за обжалването му. За последното съдебно заседание ищецът е бил редовно призован, но не се е явил. Съдът е обявил решението си на 16.06.2014 г., като в него е посочено, че срокът за обжалване тече от тази дата и е двуседмичен. Препис от съдебния акт е изпратен на ищеца и е получен от него на 07.07.2014 г., като в съобщението е посочено, че актът подлежи на обжалване както е посочено в него. Ищецът е подал въззивна жалба срещу решението на 21.07.2014 г. по пощата.
Жалбата е подадена след изтичане на законния срок. Искът е за неплатени трудови възнаграждения и се разглежда по реда на глава 25 ГПК – Бързо производство (чл.310 ал.1 т.1 пр.1 ГПК). Съгласно чл.315 ал.2 ГПК, в съдебното заседание, в което първоинстанционният съд е изслушал устните състезания, той посочва деня, в който ще обяви решението си и срокът за обжалването му започва да тече от тази дата. В случая съдът е посочил, че ще обяви решението по спора на 16.06.2014 г., на тази дата е обявил решението в регистъра по чл.235 ал.3 ГПК, съответно срокът за обжалване започва да тече от 16.06.2014 г. Това е и срокът, посочен в самото решение. Без значение е обстоятелството, че ищецът не е присъствал в съдебното заседание, в което е посочен денят за обявяване на решението. Срокът е законен и съдът не е длъжен да уведомява страната, която не се е явила в съдебно заседание, за него. Принципното разрешение, че редовно призованите страни не се уведомяват за извършените в съдебно заседание процесуални действия, е възприето и в разпоредбите на чл.56 ал.2 ГПК (която задължава такава страна сама да проследи за датата на отлагане на производството по делото, когато не се е явила без уважителни причини) и чл.160 ал.1 изр.2 ГПК (според която определеният от съда срок за внасяне на разноски тече от датата на заседанието и за страната, която не се е явила).
Неоснователен е и доводът на ищеца, че едва от момента, в който му е връчен препис от решението, по отношение на него може да започне да тече срок за обжалването му. В Тълкувателно решение № 12/ 11.03.2013 г. по тълк.д.№ 12/ 2012 г. на ОСГК на ВКС изрично е посочено, че връчването на препис от решението, съгласно чл.7 ал.2 ГПК, не променя началния момент на срока за подаване на жалба, освен ако в самия препис има различни указания относно обжалването или решението е обявено след датата, предварително посочена по реда на чл.315 ал.2 ГПК. В случая нито в изпратените до ищеца съобщение и препис от решението има посочен друг срок за обжалване, нито решението е обявено след посочената от съда дата. Поради това връчването на преписа не променя срока за обжалване, той е изтекъл на 30.06.2014 г. Подадената на 21.07.2015 г. въззивна жалба е просрочена и като такава, подлежи на връщане на подателят й. В този смисъл е разрешението, дадено от въззивния съд в обжалваното определение, поради което същото следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Софийски градски съд от 25.03.2015 г. по гр.д.№ 2517/ 2015 г., с което е върната подадената от В. А. В. въззивна жалба вх.№ 1031633/ 22.07.2014 г. срещу решение № 6178/ 16.06.2014 г. по гр.д.№ 49072/ 2013 г. на Софийски районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: