О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 519
София, 24.10. 2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и седемнанадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2507 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от [фирма], [населено място] и по частна жалба, подадена от [фирма] против определението, постановено в публичното съдебно заседание от 11.07.2017г. по в.т.д.№ 274/2017г. на Апелативен съд Варна. С него производството по делото, образувано по въззивна жалба на ищеца Г. Г. К. против решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска, квалифициран по чл.135,ал.1 ЗЗД, за обявяване за недействителна, разпоредителната сделка с имоти, извършена от първия ответник [фирма] в полза на втория ответник [фирма], е спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК – до влизане в сила на решението по т.д.№ 1277/2017г. на ОС Варна, образувано по искова молба на Г. Г. К. против [фирма] за прекратяване на дружеството на основание чл.517,ал.3 ГПК.
Жалбоподателят [фирма] оспорва правилността на мотивите в обжалваното определение, че е релевантно в контекста на правния спор, дали упражненото от кредитор на съдружника право по чл.513,ал.3 ГПК да иска прекратяване на дружеството поради неплащане на задължението на съдружника-длъжник, обуславя и качеството му на кредитор на дружеството, включително и от кой момент възниква това качество, с оглед приложимостта на чл.135,ал.1 или на ал.3 ЗЗД. Поддържа, че този въпрос неправилно е квалифициран от състава на апелативния съд като преюдициален, тъй като „по въпроса, дали и кога ищецът е станал кредитор на дружеството, срещу което води иск по чл.517,ал.3 ГПК, търговския закон, теорията и съдебната практика отдавна са дали отговор – никога”. Счита, че въздигането на този въпрос като основание за спиране на настоящото производство по чл.135 ЗЗД е незаконосъборазно. Позовава се на решението по т.д.№ 883/2014г. на ІІ т.о. на ВКС и поддържа, че с него е дадено задължително за въззивния съд разрешение на счетения за обуславящ въпрос.
В жалбата си [фирма] обосновава, че предявеният иск е с правно основание чл.135,ал.1 ЗЗД и твърденията са за съществуващ към датата на предявяване на исковата молба дълг към ищеца, поради което позоваването в обжалваното определение на необходимост от изследване на момента на възникване на качеството на кредитор, с оглед приложимостта евентуално на разпоредбата на чл.135,ал.3 ЗЗД, е недопустимо, тъй като се предопределя нова правна квалификация, извън заявеното спорно материално право. Позовава се на практика на ВКС според която кредитор на дела от имуществото на дружеството, определен по реда на чл.125,ал.3 ТЗ във вр. с чл.517,ал.3 ГПК е съдружникът, чието членство е прекратено и той е единствен длъжник по изпълнението. Поддържа, че в производството по П. иск съдът винаги изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти, и съдът не може да спре производството по този иск, за да изчака решение по иск за вземането, нито да задължи ищеца да предяви вземането си с иск.
В писмен отговор насрещната страна ищецът Г. К. счита подадените жалби за нередовни поради необходимост от обосноваване на предпоставките за допускане на обжалването по тях. Поддържа, че е налице обуславяща зависимост между двата съдебни спора – липсата на основателност на иска по чл.517,ал.3 ГПК би лишила ищеца от правно основание да предяви иск по чл.135,ал.1 ЗЗД, а уважаването му – ще обуслови наличието на такъв .
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Ищецът е поддържал в исковата молба, че е кредитор на А. Н., който е собственик на 50% от дружествените дялове на [фирма], че е образувал изпълнително дело срещу физическото лице, по което е наложен запор върху дружествените дялове на Н., запорът е вписан, че като взискател е направил изявление за прекратяване на участието на Н. в дружеството, а последното му дължи припадащата се на съдружника част от имуществото, т.е. дружеството има качеството на съдлъжник. Впоследствие първият ответник [фирма] отчуждил в полза на втория ответник активи, което е увреждащо спрямо кредитора действие, а същевременно двете дружества са свързани лица, поради което искането е за прогласяване относителната недействителност на посочените разпоредителни сделки на основание чл.135,ал.1 ЗЗД. Този иск е отхвърлен от първоинстанционния съд по съображения, ищецът е кредитор на съдружника Н., но няма това качество по отношение на [фирма].
В съдебното заседание по разглеждане на въззивната жалба на ищеца, съставът на апелативния съд след служебна преценка е счел, че са налице основанията за спиране на производството до влизане в сила на решението по предявения от същия ищец иск за прекратяване на [фирма]. Изложил е съображения, че основателността на предявения иск по чл.135 ЗЗД предполага установяване на кумулативното наличие на предвидените в нормата предпоставки, сред които е и качеството на ищеца като кредитор. Посочено е, че ищецът извежда материалноправното си качество на кредитор на увредилия го чрез разпоредителна сделка ответник [фирма] от упражненото потестативно право по чл.517,ал.3 ГПК и релевантно в контекста на повдигнатия правен спор, е дали упражненото от кредитор на съдружника право по чл.517,ал.3 ГПК да иска прекратяване на дружеството поради неплащане на задължението на съдружника – длъжник, обуславя и качеството му на кредитор на дружеството, включително и от кой момент възниква същото с оглед приложимостта на чл.135,ал.1 или на ал.3 ЗЗД. Посочено е, че висящото съдебно производство с правно основание чл.517,ал.3 ГПК има преюдициално значение за спора по П. иск; че производството с искане за прекратяване на дружеството е инвокирано в изпълнение на потестативни права на взискателя и цели удовлетворяването му в ликвидационното производство на третото задължено лице с правата по чл.267 ТЗ; че съдебният резултат от спора има определящо значение за качеството на ищеца като кредитор.
Неоснователно е становището на ответника по частната жалба за необходимост от обосноваване на предпоставките за допускане на касационното обжалване. Постановеното от въззивния съд определение за спиране на производството има характеристиката на такова по 274,ал.1, предл. първо ГПК, поради което подлежи на инстанционен контрол по реда на 274,ал.2,предл.първо ГПК, в която хипотеза достъпът до него не е обусловен от предпоставките по чл.280,ал.1 във вр. с чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
Частните жалби са основателни:
Съгласно трайноустановената практика на ВКС, качеството на кредитор подлежи на самостоятелно установяване в производството по чл.135,ал.1 ЗЗД като ищецът не е длъжен да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правния си интерес; достатъчно е да са изложени факти, подкрепени с доказателства за съществуване на вземането. В това производство ищецът не е длъжен да доказва вземането си с влязло в сила решение и може да предяви П. иск без да предяви вземането си или да го предяви в друго производство; достатъчно е то да е действително /да не е прекратено, погасено по давност или отречено с влязло вече в сила съдебно решение/. При висящ спор относно кредиторовото вземане, за съда, сезиран с иска по чл.135 ЗЗД не съществува основание да спре производството до решаването му; ако в хода на производството по П. иск с влязло в сила решение бъде отречено качеството на ищеца на кредитор, съдът ще зачете формираната сила на пресъдено нещо като последващ факт, рефлектиращ върху материалноправната легитимация на ищеца.
Посочените съображения са важими и в хипотеза на предявен иск по чл.517,ал.3 ГПК, а и искът на взискателя за прекратяване на дружеството няма за предмет установяване дали ищецът е кредитор на дружеството. При квалификацията на спорното право съдът изхожда от твърденията на ищеца, поради което мотивите в обжалваното определение, че решението по иска по чл.517,ал.3 ГПК би имало преюдициално значение за определяне на правното основание на искането за обявяване недействителността на сделките, са неправилни.
Разноски за производството от жалбоподателите не са претендирани.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя определението, постановено в публичното съдебно заседание от 11.07.2017г. по в.т.д.№ 274/2017г. на Апелативен съд Варна за спиране на производството по делото.
Връща делото на същия съд за последващи процесуални действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: