2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 519
С. , 24.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 20 юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Ю.
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията К. Ю. ч. гр. д. № 447/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК образувано по частна жалба на В. С. П. против въззивно определение № 1255 от 30.06.2011 г. по ч. гр. дело № 2222/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение от 12.05.2011 г. по гр. дело № 4497/2010 г. на Софийски градски съд, с което е върната исковата му молба като нередовна и производството по делото е прекратено.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение с твърдение, че съдът е следвало да уведоми страната, че е удължил срока за внасяне на определената държавна такса по исковата молба, както и че по въпроса, дали съдът има задължение да уведоми страната, която е поискала удължаване на срока, има противоречива съдебна практика. Жалбоподателят не представя съдебна практика по основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, позовава се и на т. 3-та на чл. 280, ал. 1 ГПК, без да са развити съображения по приложението й.
Ответникът [фирма] [населено място] не е представил писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение преграждащо понататъшното развитие на делото намира, че жалбата е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е прието, че исковата молба на жалбоподателя е била оставена без движение с указание за внасяне на дължимата държавна такса. Указанията за отстраняване нередовността, срока, в който следва да се извърши това и последиците при неизпълнение са били съобщени на жалбоподателя на 18.03.2011 г., който с молба, преди изтичането на срока, е поискал удължаване на основание чл. 63 ГПК. С разпореждане от 29.03.2011 г. съдът уважил молбата и продължил срока до 11.04.2011 г. Тъй като жалбоподателят не е изпълнил указанията в удължения срок е прието, че съдът няма задължение да уведомява страната за акта постановен по чл. 63 ГПК, който не подлежи на обжалване, страната е длъжна сама да следи дали искането е уважено или отхвърлено, а извършените процесуални действия след изтичането на този срок са просрочени, поради което исковата молба като нередовна подлежи на връщане.
Определението е постановено в съответствие с установената съдебна практика на ВКС, според която съдът няма задължение да съобщава на страната направила искане по чл. 63 ГПК, че молбата за удължаване на срока е уважена или отхвърлена. Страната е длъжна сама да следи за акта на съда, който не подлежи на инстанционен контрол, затова й съдът не е задължен да го съобщава на страната. Съгласно чл. 63, ал. 2 ГПК продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния, от където следва, че съдът се произнася бързо и молителят следва сам да следи за резултата от това произнасяне.
Предвид изложеното, обжалваното определение е постановено в съответствие с точния разум на чл. 63, ал. 2 ГПК и установената съдебна практика, което изключва допускането му до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1255 от 30.06.2011 г. по ч. гр. дело № 2222/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ