1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 519
[населено място].25.07.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 687 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „Оувърсийз проджект кампъни“ ЕООД /в несъстоятелност/, [населено място] чрез процесуален представител адв. П. С. срещу решение № 2223 от 31.10.2017 г. по т. дело № 3563/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение № 568 от 24.03.2017 г. по т. дело № 4765/2016 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI–18 състав в отхвърлителната част и дружеството – касатор е осъдено да заплати на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ държавна такса в размер на 2 812,78 лв. по сметка на Софийски апелативен съд. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт в обжалваната му част е отхвърлен предявеният от „Оувърсийз проджект кампъни“ ЕООД /в несъстоятелност/ срещу „Хидрострой Билд“ ООД, [населено място] иск по чл. 694 ТЗ за разликата над сумата от 232 539,04 лв. до пълния предявен размер за недължимост на вземане по фактура № 043/28.08.2009 г. за цена по СМР за сумата от 795 095,46 лв., или за сумата от 562 556,42 лв., и „Оувърсийз проджект кампъни“ ЕООД /в несъстоятелност/ е осъдено да заплати на „Хидрострой Билд“ ООД на основание чл. 78 ГПК сумата 103,40 лв. – съдебно-деловодни разноски по компенсация, а на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ – по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 5 625,56 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, които според касатора обуславят изхода на делото в конкретния случай:
„1. Прилага ли се ал. 3 на чл. 628а ТЗ по отношение на жалбоподател, в случай, в който той завежда производство по несъстоятелност срещу длъжник, срещу който има друго висящо производство по несъстоятелност, за което този жалбоподател знае, и прекратяването на второто производство по несъстоятелност /във връзка с изр. 3 от чл. 629а ТЗ/ е висящо поради нарушение на съдопроизводствените правила? Съставлява ли такава „втора“ молба за откриване на производство по несъстоятелност злоупотреба с право?
2. Редовно ли е счетоводство, за което лицето, което е задължено да го води, прави признание, че изготвя фактурите не към датата на настъпване на данъчното събитие? В каква конкуренция се намира това счетоводство със счетоводството на насрещно дружество-съконтрахент, за което е съдебно установено със съдебно-счетоводни експертизи, че счетоводството му е водено редовно? Записванията в кое от тези счетоводства следва да се приеме от съда за вярно?
3. Фактура, издадена не на датата на данъчното събитие, може ли да съставлява единствено и законосъобразно основание за плащане, ако същата е издадена и в нарушение на договорни отношения? Плащане, извършено преди издаване на такава фактура, съставлява ли надлежно плащане? Сумата от всички плащания на един съконтрахент към друг по договор с изрично крайно определена цена, която не подлежи на промяна и не е променяна от страните, погасява ли задължението за плащане, независимо от времето, в което са направени плащанията?
4. Основание за плащане, което посочва договорно задължение и съдържа недоговорно основание за плащане, съставлява ли изпълнение на договорно задължение /така, както в настоящия случай плащанията са извършени „от името и за сметка на Е. Р.“ и „протокол обр. 19“/?“
Ответникът „Хидрострой Билд“ ООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Вяра В. Б. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Синдикът В. П. М. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението към нея се съдържат твърдения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивният съд е констатирал, че за разлика от първата инстанция пред въззивната ищецът не е оспорил възникването и принципната дължимост на вземането по процесната фактура № 43/28.08.2009 г. на стойност 795 095,46 лв. с ДДС, издадена във връзка с договора от 21.04.2006 г. – договарянето и реалното извършване на процесните СМР, както и тяхното приемане, които обстоятелства са приети за доказани от факта на осчетоводяване на фактурата при ищеца, нейното деклариране по реда на ЗДДС пред НАП и ползването на данъчен кредит по нея. Решаващият съдебен състав се е позовал на силата на пресъдено нещо, формирана с необжалваната част на решението на СГС, с която отрицателният установителен иск е уважен частично, но поради прихващане с друго насрещно вземане на ищеца до размера от 232 539,04 лв. Приел е, че пред въззивния съд се оспорва единствено обосноваността на извода на СГС за недоказаност на твърденията на ищеца за погасяване чрез плащане на задълженията по процесната фактура.
За да направи извод за неоснователност на доводите на ищеца, че плащането е доказано чрез приетото заключение на ССЕ, и че неправилно било игнорирано извършеното през м. януари 2009 г. плащане от Е. Р., решаващият съдебен състав е приел, че от данните по заключението на ССЕ не се установява да има надплащане, като такова плащане е отразено единствено в счетоводството на ищеца /съгласно допълнителното заключение от 10.01.2017 г. в счетоводството на ищеца са отразени за дължими фактури на обща стойност 2 218 388,10 лв., а общо платените суми са 2 790 178,80 лв., т. е. отразеното при ищеца надплащане е в размер на 571 790,70 лв./. Според въззивния състав подобно надплащане не следва и от счетоводните данни на ответника, като е обсъдил и представените първични счетоводни документи. Съдебният състав е констатирал, че уговорената обща цена в сключения предварителен договор от 21.04.2006 г. е в размер на 4 053 268 евро с ДДС /с левова равностойност 7 927 503,43 лв./ и обхваща, както цената за продажбата на правото на строеж, така и възнаграждението по договора за изпълнение на СМР. В рамките на тази обща цена цената за продажба на правото на строеж е 2 861 983,74 евро /с левова равностойност 5 597 553,66 лв./, а цената за извършване на СМР – 1 191 284,40 евро /с левова равностойност 2 329 949,76 лв./. Въззивната инстанция е приела за неотносими към задълженията по процесната фактура № 43/28.08.2009 г. на стойност 795 095,46 лв. извършените от името на Е. Р. плащания от м. януари 2009 г. и м. юни 2009 г., независимо, че в преводните нареждания е посочено като основание за плащане – „протокол обр. 19“. Този извод е аргументиран с обстоятелството, че плащанията предхождат значително датата на издаване на фактурата и на приложения към нея акт обр. 19 от същата дата /28.08.2009 г./, както и с факта, че плащането не е от името на длъжника /ищеца/, а на трето лице. Въззивната инстанция се е позовала и на отразеното в самата фактура, която е осчетоводена в този вид и от ищеца, а именно, че сумата по фактурата не е погасена, а следва да бъде платена по сметка, поради което е заключила, че въпросните плащания не са имали авансов характер. Взела е предвид също, че тези плащания в счетоводството на ответника „Хидрострой Билд“ ООД са отразени като погасяващи задължения на Е. Р. за правото на строеж по фактура № 2/3.01.2007 г. на стойност 5 597 554 лв. Поради това въззивният състав е приел за недоказано, че задължението по фактура № 43/28.08.2009 г. е било погасено чрез плащане /вкл. авансово/.
Софийски апелативен съд е намерил за неоснователен и доводът на ищеца за погасяване по давност на процесното вземане по фактура № 43/28.08.2009 г. Констатирал е, че вземането е било предявено в откритото производство по несъстоятелност с молба от 03.07.2015 г., която поражда същите последици като искова молба – давността би била прекъсната и спряна да тече, докато е висящо производството по несъстоятелност, но само ако до този момент не е била изтекла. Съобразно чл. 114 ЗЗД е установил, че най-ранният момент, в който процесното вземане е могло да стане изискуемо, е 28.08.2009 г. – датата на издаване на фактурата, която се позовава на акт обр. 19 от същата дата. Въззивната инстанция е приела, че приложимата обща 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД е била прекъсната с подаването от ответника на молба по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност спрямо ищеца, по която е било образувано т. д. № 5696/2014 г. на СГС, като молбата е била основана именно на вземането, предмет на процесната фактура – молбата по чл. 625 ТЗ е била заведена с вх. № 101536/28.08.2014 г., т. е. в последния ден преди изтичане на срока на давността по чл. 110 ЗЗД. Констатирала е, че производството по т. д. № 5696/2014 г. на СГС е било прекратено с определение от 11.05.2017 г., влязло в сила на 13.06.2017 г. Въззивният състав се е позовал на чл. 628а, ал. 1 ТЗ и е изложил съображения, че последиците на чл. 628а, ал. 3 ТЗ следва да важат и когато производството е било прекратено, тъй като е алогично тези последици да се диференцират в зависимост от вида на крайния акт, с който приключва производството. Приел е, че в периода на висящност на производството по т. д. № 5696/2014 г. на СГС давността за процесното вземане не е текла, т. е. била е спряна. Решаващият съдебен състав е посочил, че давността би могла да започне да тече от деня на влизане в сила на прекратителното определение по т. д. № 5696/2014 г., но само при липса на друго основание за нейното спиране и/или прекъсване, а такова друго основание в случая е било налице – предходно извършеното предявяване на вземането с молба от 03.07.2015 г. във вече откритото спрямо ищеца производство по несъстоятелност по т. д. № 934/2010 г. на СГС.
Доводите на ищеца за неприложимост на последиците на чл. 628а, ал. 3 ТЗ поради злоупотреба с процесуални права от страна на ответника, доколкото ответникът не се е присъединил по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ в производството по другото дело за несъстоятелност /т. д. № 934/2010г. на СГС/, образувано по молба, предявена от „Хидрострой Билдинг“ ООД, представлявано от същия представител, който е представлявал и ответника, са приети от въззивната инстанция за неоснователни. В подкрепа на този извод са изложени съображения, че пропускането на възможността за присъединяване по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ не лишава кредитора от правото му да подаде друга молба по чл. 625 ТЗ, нито представлява злоупотреба с право.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касаторите твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените в т. 1 от изложението правни въпроси са релевантни, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Съобразно правомощията на касационната инстанция, въпросите могат да бъдат уточнени по следния начин:
Спира ли да тече на основание чл. 628а, ал. 3 ТЗ давността по отношение на вземането, на което кредитор основава молбата си по чл. 625 ТЗ, ако молбата е подадена при наличието на друго висящо производство по чл. 625 ТЗ, образувано по молба от друг кредитор, и второто производство бъде прекратено след откриване на производство по несъстоятелност по първата молба?
Предвид липсата на създадена трайноустановена практика на ВКС по относимия материалноправен въпрос и с оглед възможността за противоречивото му разрешаване, е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
Първите два, посочени в т. 2 от изложението материалноправни въпроси не отговарят на основното изискване за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са обусловили правните изводи на съдебния състав на САС. Третият въпрос по т. 2, както и посочените в т. 3 и 4 от изложението въпроси не са правни, а фактически и отговорите им зависят от конкретните доказателства по делото – счетоводните записвания в двете счетоводства, издадената фактура, като отразените основания за плащане в платежните документи са обсъдени от въззивната инстанция във връзка с други събрани по делото доказателства. Доколко обосновани са установените фактически обстоятелства е въпрос на преценка на правилността на въззивния съдебен акт и направените в тази насока оплаквания представляват касационни основания по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2223 от 31.10.2017 г. по т. дело № 3563/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
Делото да се докладва на председателя на Второ отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.