5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№519
гр. София,30.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1383 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Министерството на образованието и науката срещу определение № 223 от 05.04.2019г. по ч.т.д. № 133/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено определение № 4537 от 27.12.2018г. по т.д. № 1127/2018г. на Варненски окръжен съд. С потвърденото първоинстанционно определение е прекратено производството по делото по предявения от частния жалбоподател иск с правно основание чл.70, ал.1, т.4 ТЗ за обявяване на „Частна професионална гимназия по инженеринг, технологии и компютърни науки” ЕООД за недействително поради противоречие на предмета му на дейност със закона.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че не е активно легитимиран да предяви иска, като сочи, че в исковата молба, допълнителната искова молба и частната жалба подробно е аргументирал наличието на правен интерес от преявения иск, като доводите му не са взети предвид от въззивния съд. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следния правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: Следва ли задължително да е налице конкретен порок в извършваната от едно търговско дружество дейност или е достатъчно наличието на такъв при самото му учредяване, за да се приеме, че искът по тази разпоредба е допустим, както и при наличието на противоречие на предмета на дейност с всеки или с конкретен закон следва да се приеме искът за допустим? Сочи, че липсва достатъчно съдебна практика по посочените въпроси, както и по чл.70, ал.4 ТЗ.
Ответникът „Частна професионална гимназия по инженеринг, технологии и компютърни науки” ЕООД оспорва частната касационна жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са релевирани оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, а не основания за допускане на касационен контрол. Счита, че дори и да се приеме, че е формулиран правен въпрос, то е налице многобройна и безпротиворечива съдебна пракика по чл.70, ал.1 и ал.2 ТЗ и нормите са ясни и не се нуждаят от тълкуване. Излага съображения за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото, е обсъдил предвидените в чл.70, ал.1, т.4 ТЗ предпоставки и изложените от ищеца твърдения, на които се основава предявеният иск. Посочил е, че разпоредбата на чл.70 от ТЗ дава право на всеки заинтересован да предяви иск за обявяване учредяването на едно дружество за недействително, ако е налице някое от изчерпателно изброените в чл.70, ал.1, т.1 -7 основания, поради което за да е предявен допустим иск е необходимо в исковата молба да е посочен конкретен порок при учредяването на дружеството и да е налице активна легитимация за ищеца. Приел е, че въведените ограничения произтичат от спецификата на отношенията, които ще бъдат засегнати при уважаване на исковете, с оглед вписванията в Търговския регистър и презумпциите за общоизвестност и истинност на вписаните обстоятелства. Изложил е съображения, че под „противоречие в предмета на дейност на регистрираното търговско дружество със закона или добрите нрави“ се има предвид единствено вписаният в търговския регистър предмет на дейност на дружеството, а не действително извършваната от него, но невписана в регистъра незаконосъобразна или неморална дейност. Счел е, че в настоящия случай съгласно изложените в исковата молба твърдения противоречието в предмета на дейност на новоучреденото дружество се изразява в учредяването му от дружество – висше учебно заведение, за което са въведени ограничения за осъществяване на стопанска дейност, като никъде в исковата, нито в уточняващата молба не са наведени конкретни твърдения за противоречие на вписания предмет на дейност на ответното дружество със закона или добрите нрави, които да обосноват наличието на интерес от предявения иск, респ. защитимо по този ред право на ищеца. Приел е, че твърденията за извършвана от едноличния собственик на капитала дейност по регистрация на дружеството в противоречие със ЗВО не могат да бъдат приравнени на твърдения за противоречие на вписания предмет на дейност със закона. На второ място, въззивният съд е счел, че не е налице и активна легитимация за предявяване на иска, обоснован с твърдения за създаване на предпоставки за неправомерно разпределение на бюджетни средства в сферата на образованието. Изложил е съображения, че за да бъде упражнено надлежно правото на иск, е необходимо уважаването му да доведе до настъпване на промени в патримониума на ищеца, каквито не са посочени, доколкото вписването на дружеството в Търговския регистър само по себе си не е факт, който пряко засяга разпределението на бюджетните средства. Още повече, че от приложеното към отговора копие от ДВ бр.64/2018г. се установява, че в същия е публикувана Заповед на Министъра на образованието и науката, с която е отказано вписване на ответника в системата на държавно финансиране за бюджетната 2019г., поради което за ищеца е налице механизъм за защита на правната му сфера в областта на разходване на бюджетните средства за образование, различна от тази, предмет на предявения иск.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният от частния жалбоподател въпрос по начина, по който е формулиран, във втората си част не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, тъй като не съответства на мотивите, обосновали изхода на делото. Въззивният съд не е обсъждал въпроса дали следва да е налице противоречие на предмета на дейност на търговското дружество с всеки или с конкретен закон, а след обсъждане на наведените от ищеца твърдения, е приел, че не са наведени конкретни твърдения за противоречие на вписания предмет на дейност на ответното дружество със закона или добрите нрави. Първата част от поставения въпрос е обсъждана от въззивния съд, но по отношение на нея не е осъществена допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, която съгласно указанията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС предполага произнасянето на Върховния касационен съд по разрешения в обжалвания акт правен въпрос да допринася за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони. В случая относимата разпоредба на чл.70, ал.1, т.4 ТЗ е ясна и пълна и по нея не е формирана неправилна съдебна практика, която се налага да бъде променяна или осъвременявана. В нея по ясен начин е предвидено, че учредяването на дружество е недействително, когато предметът му на дейност противоречи на закона или на добрите нрави, от което произтича и извод, че посоченото изискване следва да е налице по отношение на вписания предмет на дейност на дружеството.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 223 от 05.04.2019г. по ч.т.д. № 133/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: