4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 519
София, 30.09.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Красимир Влахов
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3579/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 576 от 24.01.2014 г. по гр. д. № 5012/2013 г. Софийският градски съд оставил в сила решението от 04.08.2001 г. по гр. д. № 7318/1997 г. на Софийския районен съд в частта, с която са отхвърлени искове по чл. 108 ЗС, предявени от срещу [фирма] с правоприемници Б. [фирма] и Б. [фирма], и срещу [фирма], с предмет, уточнен с молби от 08.09.2000 г., от 09.11.2000 г. и от 29.09.2011г., и по чл. 59 ЗЗД срещу [фирма], с правоприемници Б. [фирма] и Б. [фирма].
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищците Б. К. С., Л. С. М. – П., П. С. С., С. Г. С., С. К. Г., С. К. В., В. Л. С., Е. В. С. и Х. В. Й., чрез пълномощника им адвокат К. Т. К.. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
От ответника по касация Б. [фирма] е подаден писмен отговор от със становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, останалите ответници не са подали отговори.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси: 1. при преценката за наличие на пречка за възстановяване на правото на собственост по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ върху имот, отреден за комплексно застрояване, необходимо ли е да се изследва местоположението на съществували в имота сгради към 01.03.1991 г. и прилежащата им площ в производствените зони, застроената и незастроена част от терена, по правилата на чл. 11, ал. 2 и 3 ППЗСПЗЗ; 2. при частично застрояване към 01.03.1991 г. на терен, отреден за комплексно застрояване, когато процесният имот попада в незастроена част по смисъла на чл. 11, ал. 2 ППЗСПЗЗ, следва ли еднозначен извод, че е налице проведено мероприятие върху целия терен, явяващо се пречка за възстановяване на правото на собственост по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и 3. при приложението на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ по отношение на процесния имот, какво е значението на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 и 3 ППЗСПЗЗ за изясняване на фактическата обстановка и необходимо ли е да се установи застроената част от имота с оглед преценка дали процесният имот не попада в незастроена част извън прилежащата територия с обслужващ характер, необходима за нормалното функциониране на сградите и съоръженията /която съгласно нормата на чл. 11, ал. 2 ППЗСПЗЗ може да бъде възстановена/.
На основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по определящ изхода на конкретното дело материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, ако: а/. произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, или б/. съдът за първи път се произнася по даден правен спор, или в/. изоставя се едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго.
Нито една от изброените хипотези, отнасящи се до приложението на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 11, ал. 2 и 3 ППЗСПЗЗ, в случая не е налице, защото не се установява произнасянето на Върховния касационен съд по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК да е обусловено от необходимост за разкриване точния смисъл на посочените разпоредби чрез тълкуването им, при което разглеждането на правни въпроси, разрешени в обжалваното решение, да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й. В хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ подлежат на възстановяване отнети земеделски земи, попадащи в границите на урбанизираните територии /населени места/ или извън тях, ако не са застроени със сгради и съоръжения, не представляват прилежащи площи към сгради или върху тях не са проведени мероприятия, като строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на собствеността, примерно са изброени в пар. 1в, ал. 1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ. Трайна е съдебната практика на ВКС, включително и задължителната по чл. 290 ГПК /напр. решение № 457 от 09.12.2011 г. по гр. д. № 1591/2010 г., решения № 77 от 09.03.2010 г. и № 51 от 11.03.2011 г. по гр. д. № 4209/2008 г., решение № 65 от 18.04.2013 г. по гр. д. № 769/2012 г., всичките на ВКС, I-во г. о./, че когато такива пречки са налице по отношение на земи, намиращи се в границите на урбанизираните територии, преценката за това кои от земите подлежат на възстановяване, се извършва съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1-4 ППЗСПЗЗ. След определяне от техническата служба на общината на застроената част от имотите, общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване на собствеността върху онази част от тях, която не е заета от строежи и съоръжения и не е прилежащ терен към тях съгласно действащите строителни правила и норми и хигиенните и противопожарни норми. На възстановяване подлежи само тази част от имота, върху която не са изградени строежи и съоръжения по смисъла на пар. 1в, ал. 1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ и която не представлява прилежащ терен към същите.
Обжалваното въззивно решение не противоречи на задължителната съдебна практика. Предмет на делото е недвижим имот с площ от 6 460 в. м. като част от дворно място, цялото с площ от 16 999 кв. м., съставляващо имот пл. № 1850 от кв. 4 по плана на [населено място], местността „М. предградие” /”Баба П.”/. Имотът е възстановен с влязло в сила на 14.10.1996 г. решение № 099Б от 30.09.1996 г. на поземлената комисия, издадено въз основа на решение от 08.07.1996 г. по гр. д. № 9662/1994 г. на Софийския районен съд по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. С решение № 675 от 18.07.2006 г. по гр. д. № 350/2005 г. на ВКС, ІV-а г. о., постановено при предходно разглеждане на делото от касационната инстанция, е прието, че се касае за бивша земеделска земя, собственост на наследодателите на ищците, като ВКС е счел за наложително чрез заключение на техническа експертиза да се установи какви сгради са съществували към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, от което зависи дали имотът може да бъде възстановен, при съобразяване на чл. 11, ал. 2 , т. 3 и ал. 3 ППЗСПЗЗ. По приложението на закона ВКС е указал, че с оглед предоставянето на имота на държавно към 1987 г. предприятие за строителство на производствено-складова база, случаят предпоставя хипотеза по чл. 10б, ал. 1, а не по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, като следва да се прецени не само наличното застрояване към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, но и други съоръжения и подобрения в него. Указания са дадени и в следващото решение № 90 от 05.04.2013 г. по гр. д. № 912/2012 г. на ВКС, ІІ-ро г. о. В изпълнение на тези указания и с оглед данните по делото, при съобразяване разпоредбата на чл. 218з, ал. 1, изр. 2 ГПК /отм./, въззивният съд е приел, че по отношение на спорната част е налице пречка за възстановяване на правото на собственост по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като предназначението на имота е променено вследствие на застрояване и изграждане на съоръжения, свързани с осъществяването на производствената дейност от държавното предприятие. Установено е, че към 01.03.1991 г. е въведена в действие диспечерско-разпределителна сграда, изградена е складова база, трафопост и са изграждани различни съоръжения за мероприятието, за което теренът е отреден, като и според удостоверението по чл. 13, ал. 4 вр. ал. 5 вр. чл. 11, ал. 3 и 4 ППЗСПЗЗ няма площ, свободна от застрояване. Съдът е посочил още, че преценката за реализиране на мероприятието се прави за целия терен, поради което и при липса на данни за неусвоена част от него извън прилежащата територия с обслужващ характер, необходима за нормалното функциониране на сградите и съоръженията и на самата производствено-складова база /при неустановен начин на застрояване по застроителния план и при липса на изискване за законност на строителството/, следва, че е проведено мероприятие върху целия спорен терен – същият попада в реализиран комплекс от строителни дейности.
Обжалваното въззивно решение съответства на задължителната съдебна практика и след като касаторите не обосновават необходимост тя да бъде променена, то и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.
Ответникът по касация Б. [фирма] не е представил доказателства за сторени разноски по водене на делото във ВКС и искането такива да му бъдат присъдени не може да бъде уважено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 576 от 24.01.2014 г. по гр. д. № 5012/2013 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: