О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 519
София, 05.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Костадинка Недкова ч. т. дело № 2170/2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. С. З., [населено място] срещу определение от 27.04.2015 г. по гр. д. № 3430/2014 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК е върната, подадената от настоящия жалбоподател касационна жалба срещу въззивно решение от 02.02.2015 г., постановено по гр. д. № 3430/2014 г. на Софийски градски съд.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение съставът на СГС е приел, че въззивното решение е изключено от касационен контрол, съгласно чл.280, ал.2 ГПК, с оглед цената на предявеният иск.
Определението е правилно.
С изменението на ал.2 на чл.280 ГПК /ДВ бр. 100 от 2010 г. в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв., а по търговски дела – до 10 000 лв. В случая, е подадена касационна жалба срещу решение по спор за парични вземания, като цената на всеки от обективно съединените искове не надвишава 5 000 лв. / 2 564,98 лв. – главница по иска по чл. 422 ГПК, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 4 З.-2006 г. /отм./ и 693 лв. по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД/, поради което ирелевантно за преценката относно обжалваемостта на атакувания акт е характера на делото – гражданско или търговско.
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че въззивният съд е увеличил цената на иска от 3 786,71 лв. на 6 658,56 лв., поради което и решението подлежи на касационно обжалване. Освен това, изменението размера на иска не може да бъде извършено служебно от съда, тъй като това противоречи на един от принципите на гражданския процес – принцип на диспозитивното начало, а единствено от ищеца при условията на чл.214 ГПК.
Като е съобразил цената на иска и императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК и е върнал касационната жалба като недопустима, въззивният съд е постановил правилно определение, което следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.04.2015 г. по гр. д. № 3430/2014 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.