1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 519
С., 5.04. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети април, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1361 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. М. Б. от [населено място], чрез пълномощника си адв.Н. К. от АК-С., против въззивно решение № 73 от 18.07.2011 г., постановено по в.гр.д. № 175/2011 г. на Силистренския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 76 от 16.05.2011 г. на Дуловския районен съд, постановено по гр.д. № 168/2011 г., са отхвърлени предявените от касатора срещу СОУ „В. Л.” [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и иск с правно основание чл. 220 КТ за заплащане на обезщетение за неспазен срок за уволнение в размер на 381,30 лв.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени предявените от него искове, съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените въпроси са: може ли да се приеме уволнението за законно на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ в случаите, при които на датата на възстановяване на служителя на предишната му длъжност, работодателят прави и утвърждава нови изисквания за заемането й, като в този случай може ли да се твърди, че е налице законосъобразна и обективна промяна на условията за заемане на тази длъжност; законосъобразна ли е промяната в изискванията за образование и квалификация, извършена в резултат на обединяване на два щата – „касиер”, за който се е изисквало средно икономическо образование и „домакин” с изискване за средно образование; както и за да бъде законно уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ необходимо ли е да са налице и двете основания кумулативно, както и процесуалноправния въпрос – не обсъждане възраженията на работника относно това, че работодателят злоупотребява с правата си по отношение на него. Представя задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, както следва: решение № 8 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 598/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 248 от 23.04.2010 г. по гр.д. № 254/2009 г. на ВКС, ІV г.о., както и се позовава на ППВС № 1/1953 г., т. 7 и т. 8.
Ответникът по касационната жалба, СОУ „В. Л.”, [населено място], представлявано от директора В. Г. Д., чрез пълномощника си адв. Д. Г. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
К. жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 220, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че касаторът не е отговарял на изискванията, въведени от работодателя за заемане на длъжността „касиер домакин” – средно специално икономическо образование, каквото ищецът не притежава, поради което работодателят законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с него на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ като излагайки своите мотиви на основание чл. 272 ГПК е препратил и към мотивите на първоинстанционното решение.
Правните въпроси, поставени в представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване от материално естество са правно релевантни, тъй като обуславят крайното решение, но не са решение в противоречие с практиката на ВКС, а и разрешаването им не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. По тях е постановена задължителна съдебна практика, част от която е представена с касационната жалба, която е съобразена при постановяване на обжалваното решение. Според нея при прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя по реда на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – поради липса на необходимо образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, се касае за две отделни основания – първото липса на образование по вид и степен, а второто липса на необходимата професионална квалификация. За да са налице основанията за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ новите изисквания за образование и квалификация трябва да са въведени в нормативни актове, длъжностна характеристика или щатно разписание в хода на действие на трудовото правоотношение. В настоящия случай служителят е възстановен на работа след въведените нови изисквания за образование и квалификация за заеманата длъжност с оглед новата длъжностна характеристика, на които/за образование/ касаторът не е отговарял. Работодателят трябва да посочи в заповедта кое от двете основания за уволнение – липса на необходимо образование за изпълняваната работа или липса на необходимата професионална квалификация е причина за прекратяване на трудовото правоотношение. В случая въззивният съд е приел, че тези изисквания са спазени, тъй като работодателят е посочил в заповедта кумулативно и двете основания. Изводът за законност на уволнението е обусловен от това, че в деня на връчване на заповедта за уволнение ищецът е бил запознат с новите изисквания, предвиждащи друг вид образование. А що се касае до това, трябва ли работодателят да установи наличие на обективно възникнала необходимост от предприетата промяна в изискванията за определена длъжност, то в този случай волята на работодателя е подчинена на негова суверенна преценка – съдът не е компетентен да се произнася какво образование и/или квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна, стига с нея да не се нарушават императивни правни норми, каквато е злоупотребата с право/чл. 8, ал. 1 КТ/, но дали е налице злоупотреба с право от страна на работодателя е конкретен фактически въпрос по всяко дело. В този смисъл е и решение № 417 от 19.10.2011 г. по гр.д. № 143/2011 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Така както е формулиран процесуалноправният въпрос, същият не е обусловил изхода на делото, тъй като ако е налице необсъждане на възражения на страните от въззивния съд, този порок съставлява допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основания за допускане до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая обаче въззивният съд излагайки своите мотиви по спора е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, поради което не е извършил нарушение на т. 7 и т. 8 ППВС №1 /1953 г. за формата и съдържанието на решението и присъдата, което е приложимо при друг процесуален ред.
Наличието на задължителна съдебна практика по поставените материалноправни въпроси изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 73 от 18.07.2011 г., постановено по в.гр.д. № 175/2011 г. на Силистренския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 1614/18.08.2011 г. на от Д. М. Б. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: