О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 519
[населено място], 06.07.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
след като разгледа, докладваното от съдията К. ч.т.д. № 174/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №42 от 7.01.2011г., постановено по ч.т.дело №2/2011г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение №131/21.10.2010г. по гр.дело №124/2010г. на Смолянския окръжен съд. Жалбоподателят [фирма] моли за отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност. В изложението си по чл.284, ал.1, т.3 ГПК поддържа предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – С. не взема становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав на ВКС, ТК намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен и/или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, какъвто не е настоящия случай.
С определение №131/21.10.2010г. Смолянският окръжен съд е прекратил производството по делото, поради неизпълнение на разпореждане от 4.10.2010г. за отстраняване не нередовности на исковата молба, подробно конкретизирани в разпореждането. Това определение е потвърдено с определение на Пловдивския апелативен съд. Прието е, че въпреки частичното отстраняване на пропуските в исковата молба с допълнителната искова молба, ищецът не е представил справкя по чл.366 ГПК, не са уточнени отделните доставки по време, вид гориво и цена, в обстоятелствената част на исковата молба се претендира цената на доставеното гориво, а в петитума – обезщетение по чл.79 ЗЗД, не е внесена дължимата ДТ въпреки указанието за нейния размер, не е представено редовно пълномощно на адв. С., подписал исковата молба.
В Изложението към частната касационна жалба са поставени процесуалните въпрос: при неотстраняване на нередовностите на исковата молба с какъв акт се произнася съда – с определение с диспозитив връща исковата молба или с определения с титул прекратява производството по делото, какво е правото на защита на ищеца по чл.129, ал.1, т.3 ГПК-да иска отмяна на определение за връщане на исковата молба или срещу прекратяване на производството по делото. Така поставените процесуални въпроси не попадат в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите не са обуславящи крайния изход на делото – неговото прекратяване. И в двата посочени от жалбоподателя случаи на определения изходът по делото е един – съдът се десезира от разглеждане на повдигнатия пред него от ищеца спор, защото съществува процесуална пречка за това – сезиран е с нередовна искова молба. Исковата молба, която отговаря на посоченото в чл.127 и чл.128 ГПК съдържание гарантира нормално развитие на исковия процес, за постановяване на допустимо съдебно решение, на правото на защита на ищеца и ответника в исковия процес. Затова законът е вменил в задължение на съда да следи за редовността на исковата молба /чл.129, ал.1 ГПК/. При констатира нередовна исковата молба, тя се връща на ищеца, заедно с приложенията към нея. Не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК , доколкото преценката дали ищецът е подал редовна исковата молба и е отстранил констатираните от съда нередовности е винаги конкретна. Не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разпоредбата на чл.129, ал.1,т.3 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване, нито от промяна на създадената съдебна практика по приложението й.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 42/7.01.2011г., постановено по ч.т.дело № 2/2011г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: