О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 519
София, 08.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1376/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 2 от 09.01.2017 г. по гр.д. № 193/2016 г. на Окръжен съд-Кърджали е потвърдено решение № 113 от 17.09.2016 г. по гр.д. № 59/2016 г. на Районен съд- Момчилград, с което е отхвърлен предявеният от Ф. А. Х. против Г. А. О., Р. А. А., Н. Ю. А., А. Ю. А., С. С. Ю., С. С. Ю. и К. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на правото на собственост на ищцата върху 1/3 ид. част от ПИ № 167 в кв. 19 по плана на [населено място], общ. К., одобрен през 1988 г., целия с площ 3 266 кв.м, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, и за осъждане на ответниците да й предадат владението върху този имот.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ищцата Ф. А. Х. чрез нейния процесуален представител адв. Н. М.. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно преложение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че ответниците не са придобили по давност нейната наследствена част от имота, тъй като до лятото на 2015 г. по никакъв начин не са обективирали явно и открито спрямо нея намерението си да държат целия имот за себе си.
Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за придобиване по давност от наследник на идеална част от сънаследствен имот поради разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС.
В писмен отговор ответниците по касация Р. М. А., А. Ю. А., Н. Ю. А., Г. А. О., С. С. Ю., С. С. Ю. и К. Д. чрез своя процесуален представител адв. М. С. изразяват становище, че не е налице соченото от жалбоподателката основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателката в настоящото производство е наследник по закон на Е. Ш. А.. Същият е починал през 1988 г. и е оставил за наследници съпруга С. Д. А. и три деца – дъщерите Ф. Х. и Г. А. О., и син Ю. А. А.. С. А. е починала през 2005 г. Ю. А. А. е починал през 1996 г. и е оставил за наследници съпруга Р. М. А. и три деца – Н. Ю. А., А. Ю. А. и Н. Ю. Ю., починала през 2013 г., чиито наследници са ответниците С. Ю., С. Ю. и К. Д..
Не е било спорно по делото, че общият на страните наследодател е построил в собственото си дворно място жилищна сграда, в която живял заедно със съпругата си и децата си. Дъщерята Г. А. О. се омъжила през 1969 г., а Ф. Х. – през 1976 г., като и двете се установили да живият при съпрузите си в съседни села. В процесния имот останал да живее синът Ю. А. със семейството си. Според разпитаните по делото свидетели бащата подпомогнал двете си дъщери да си построят жилища, а уговорката била процесният имот да остане за сина Ю.. През 1989 г. ищцата Ф. Х. заедно със своята майка С. А. се преместили да живият в Република Турция. В имота останали да живеят съпругата и децата на Ю. А.. След смъртта на последния през 1996 г. синът му А. Ю. постепенно със собствени средства укрепил основите на къщата, излял плочи между етажите, подменил стени, надстроил таванско помещение. Според разпитаните свидетели напрактика построил изцяло нова къща. През 1998 г. ответницата Р. М. А. декларирала целия имот като собствен.
При така установените факти по делото въззивният съд е намерил за основателно възражението на ответниците Р. А., А. А. и Н. А. за придобиване на имота на основание придобивна давност. Приел е, че с подаването на данъчна декларация за имота и с извършването на съществено подобрения в него те са демонстрирали намерението си да своят имота за себе си. След изселването си в Турция ищцата не се е завръщала в [населено място], не е упражнявала фактическа власт върху имота и не е участвала в поддръжката му.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК правен въпрос е обуславящ изхода на делото, но не се установява същият да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС-решение № 110 от 20.03.2012 г. по гр.д. № 870/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., на което се позовава жалбоподателката, тъй като то е постановено при друга фактическа обстановка. В него е прието, а в този смисъл е и константната съдебна практика, че извършването на текущи ремонтни дейности/ боядисване, смяна на тапети, на дограма и пр./ и незначителни вътрешни преустройства, свързани с подобряване на условията за живот и поддръжката на имота в добро състояние от съсобственик, ползващ сам целия съсобствен имот, не са такива действия, които сочат на отричане на правата на останалите съсобственици. В случая обаче извършените от наследниците на Ю. А. строителни дейности в имота -укрепване на основи, изливане на плочи, надстрояване, не могат да се окачествят като текущ ремонт, който обичайно се извършва от ползващия имота. В съответствие с практиката на ВКС предприемането на съществени подобрения без знанието и съгласието на останалите съсобственици е възприето от въззивния съд като индиция за намерението, с което ответниците са упражнявали фактическа власт, която наред с факта на деклариране на имота от 1998 г. като индивидуална собственост от ответницата Р. М. А., плащането на данъци, становището на ответницата Г. О., дъщеря на общия наследодател, изразено с отговора на исковата молба и подкрепено от събраните по делото гласни доказателства за волята на наследодателя имотът да остане на сина му, като двете дъщери бъдат подпомогнати финансово за построяване на собствени жилища, позволява да се направи обоснован извод, че ответниците са владяли имота като свой.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С отговора на касационната жалба няма направено искане за разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2 от 09.01.2017 г. по гр.д. № 193/2016 г. на Окръжен съд-Кърджали
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: