О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 519
София, 14.11.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 482 /2011 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК .
Н. С. Д. от [населено място] чрез адв.А. Г. – АК В. обжалва и иска да се отмени Определение Nо 282 oт 25.07.2011 година постановено по гр.д. Nо 279/2011 година на ВКС-II отд. , с което касационното производство е прекратено, а подадената касационна жалба вх.Nо 811/11.01.2011 година срещу въззивно Решение Nо 1529/ 09.12.20101 година по в.гр.д. Nо 1158/2010 година , е оставена без разглеждане , на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК.
С частната жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, тъй поради неправилно приложение на процесуалния закон, без да се съобрази както годината на образуване на делото-2005 година , така и данните , че през годините данъчната оценка на имота значително е повишена , а пазарната е нараснала многократно.Представя се частна техническа експертиза, която обосновава пазарна цена на имота към настоящия момент от 228 665 лв.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответниka по касация М. Г. Ш., с който се сочи , че правилата на ГПК определят момента към който следва да се определи цената на иска-този на завеждане на делото, а изменението на пазарната цена на имота след това, в рамките на висящия процес ,са без значение.Сочи се , че не може да се дискутира и въпроса за противоречие с Конституцията по релевираните съображения.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима . Разгледана по същество тя е неоснователна .
С обжалваното определение, състав на ВКС, при проверката допустимостта на образуваното касационно е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима поради обжалваем интерес под 5000 лв. и на основание чл. 280 ал.2 ГПК, в редакцията на текста изменение с ДВ. бр. 100/2010 година , е прекратил касационното производство.
Обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК , е приложена според точния смисъл на закона , като е съобразено, че касационната жалба е подадена след изменението с ДВ. бр.100/2010 година и цената на иска следва да се цени при изискване за минимален праг на материалния интерес от 5000 лв. / хиляда лева/.
Разпоредбата на закона е формулирана императивно и сочи , че не подлежат на касационно обжалване въззивни решения с цена на иска до 5000 лв./ пет хиляди лева/, в редакцията след 21.12.2010 година респ. – до 1000 лв. / хиляда лева/ , в редакцията до изменението.
Законовото определение на термина цена на иска се регламентира от чл. 68 ГПК- това е паричната оценка на предмета на делото. Според чл.69 ГПК размерът на цената на иска по дела по искове за собственост и други вещни права върху имот е данъчната оценка на имота, а ако по делото няма такава-то това е пазарната цена на вещното право .Когато данните по делото за данъчната оценка на имота сочат , че към датата на образуване на производството същата е под 5000 лв. респ. под 1000 лв. , то следва , че разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК се приложена според точния смисъл на закона.
Правилно , при данните по делото е прието , че материалния интерес, обусловен от цената на установителния иск по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ , е под минималния праг по чл. 280 ал.2 ГПК от 5000 лв..Това безспорно е така след като цената на иска към завеждане на делото ,изчислена на основание чл. 55 ал.1 б.”б” ГПК / отм./ и определена от самата ищца, като цена на иска, е 1 966.30 лв.
Представената частна съдебно -техническа експертиза, установяваща пазарна цена на имота към настоящия момент от 228 665 лв. не може да обуслови извод за цената на иска, различна от тези на администриращия съд, тъй като цената на иска е тази, определена към датата на завеждане на иска. Именно в този момент страната сочи размера на защитимото материално право, а настъпилите в последствие промени на пазарните отношения на недвижимите имоти, не могат да променят цената на иска.
Неоснователно жалбоподателят се позовава на нарушение на Конституцията на Република България, тъй като цитираните разпоредби по никакъв начин не ограничават правото на защита на частната собственост в България, а относно конституционосъобразността на производството по чл. 280 и сл. ГПК, в това число и на разпоредбата на чл. 280 ал.1 ГПК установяваща минимален праг на материалния интерес на делата , подлежащи на контрол за законосъобразност от ВКС, КС на Република България е постановил Решение Nо 4 от 16.06.2009 година по к.д. Nо 4/2009 година.
По изложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с 272 ГПК, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 282 oт 25.07.2011 година по гр. д. Nо 279/2011 година на ВКС-II отд.,с което касационното производство е прекратено, а подадената ОТ Н. С. Д. от [населено място] касационна жалба вх.Nо 811/11.01.2011 година срещу въззивно Решение Nо 1529/ 09.12.20101 година по в.гр.д. Nо 1158/2010 година , е оставена без разглеждане , на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: