О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 519
София, 22.06.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№5121 по описа за 2008г. на второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №81 от 29.05.08г. по гр.д. №272/08г. на Софийския апелативен съд е отменено решението от 19.12.07г. по гр.д. №2549/06г. на СГС, ГК, 11 с-в и е отхвърлен предявеният от Д. П. С. срещу С. с. с. иск за сумата от 26 611лв. – обезщетение по чл.261, ал.2 от ЗМВР/97г.-отм. Въззивният съд е приел, че при първоначалното освобождаване на ищцата от с. като следовател през 1992г. тя е получила от МВР обезщетение в размер на 12 брутни заплати за прослужените до този момент 12 години. При повторното и освобождаване от с. в НСС през 2006г. са и били изплатени осем брутни трудови възнаграждения. При това повторно уволнение тя не е била служител на МВР, а е имала статут на магистрат, затова е имала право на еднократно парично обезщетение по ЗСВ, а не по чл.261, ал.1 от ЗМВР /отм./. Независимо от това – еднократното парично обезщетение по чл.261, ал.1 от ЗМВР /отм./ се определя според броя на прослужените години за последното назначение, без да се отчитат годините на предходна с. , която е приключила с предишно уволнение.
В касационната жалба на Д. С. срещу това решение се поставят два съществени материалноправни въпроса. Първият е по какъв начин се определя обезщетението по чл.261, ал.2 от ЗМВР /отм./ – дали се вземат предвид всички прослужени години в системата на МВР, или само тези, които са прослужени при последното назначение. И вторият – дали следовател със статут на магистрат има право на обезщетение по чл.261, ал.2 от ЗМВР. Жалбоподателката твърди, че по тези въпроси има противоречива съдебна практика, като се позовава на невлезли в сила решения на СГС и САС, а освен това счита, че поставянето им на разглеждане от ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставените с касационната жалба въпроси са съществени, тъй като от дадения отговор зависи изходът на делото. Не е налице обаче противоречива съдебна практика по тях. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК има предвид въпроси, които са разрешавани противоречиво с влезли в сила решения. Такава противоречива практика в случая не е налице – съдебните решения, на които се позовава жалбоподателката не са влезли в сила. Напротив, има практика на ВКС, която е в смисъла, в който се е произнесъл и въззивният съд по настоящото дело – напр. реш. № 65 от 10.03.09г. на ВКС по гр.д. №5980/07г. на ІІ ГО; решение №74/06.02.09г. по гр.д. №2547/08г. на ІV ГО и др. С тази практика е дадено тълкуване на закона, от което да се ръководят съдилищата, то не се нуждае от промяна, ето защо не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №81 от 29.05.08г. по гр.д. №272/08г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: