О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№519
София, 01.06. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 5284 по описа за 2008 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Б. С. Т. чрез адв. З против решение № 53/05.08.2008 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 97/2008 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата, като насрещната страна е отговорила по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Представено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнение и изискванията на чл. 284, ал. 3 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение Бургаския апелативен съд, като е потвърдил това на първостепенния Бургаски окръжен съд, е отхвърлил иска на Б. С. Т. против А. Н. Т. за заплащане на сумата от 18 500 евро, дадена му в заем на 03.05.2007 г., както и 523,04 евро – натрупана лихва за забава от 24.07.2007 г. до 29.08.2007 г., както и след тази дата до окончателното изплащане на главницата.
Въззивният съд е изложил съображения, че искът, предявен от Т. е по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, а не по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Аргументирал се е с изложените факти и петитума по исковата молба, както и с необвързаността на съда от правната квалификация, давана от страните.
Прието е, че обективно съединените искове са неоснователни, защото ищецът не е доказал наличие на заемно правоотношение.
В същото време, апелативният съд е изложил съображения, че ответникът не се е обогатил неоснователно със сумата за сметка на ищеца, защото последният не е доказал, че е дал 18 500 евро без основание.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на които се позовават касаторите, за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният в изложението към касационната жалба процесуално-правен въпрос кой трябва да докаже липсата на основание при получаване на суми или вещи, когато е предявен иск за връщането им, не е съществен за конкретния спор, който е по чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Вярно е, че въззивният съд е изложил и доводи, относими към хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, но не те са обусловили извода му за неоснователност на разгледаната претенция за връщане на сума, дадена по договор за заем. По предявения иск, определен чрез страни правопораждащи юридически факти и петитум от ищеца в исковата му молба, въззивният съд е изследвал активната материално-правна легитимация на ищеца – дали той има качеството заемодател по твърдяното облигационно правоотношение с ответника. Липсата на доказателства за валидно заемно правоотношение е мотивирало втората инстанция да отхвърли иска за връщане на парите, като дадени в заем на 03.05.2007 г.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от Б. С. Т. чрез адв. З против решение № 53/05.08.2008 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 97/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: