О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 519
гр.София, 11.08.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на 28 юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 193/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „М” АД гр. С. подадена чрез процесуалния му представител адвокат О от САК срещу решението на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, трети състав № 153/05.07.2007 г., постановено по гр.д. № 2371/2006 г. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, ТО, VІ-5 състав от 21.06.2006 г. по гр.д. № 603/2003 г. в осъдителната му част, с която е уважен предявеният от Ч. „Д” гр. С. иск по чл. 233, ал.1, изр.второ ЗЗД и е осъден ответника касатор да заплати сумата 49 032.57 лева, представляваща обезщетение за вреди по време на ползуването на отдаден под наем недвижим имот- киносалон намиращ се в сградата на бул. „В” № 109 в гр. С. до прекратяването на наемния договор и връщане на наетата вещ.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Навеждат се доводи, че е неправилна дадената от съда правна квалификация на предявения иск по чл. 233, ал.1, изр.2 ЗЗД, която предполага действуващо наемно правоотношение и продължаващо ползуване на наетата вещ, а в случая наемният договор е прекратен още през месец май 2002 година и наетият имот е бил върнат на наемодателя.
Оспорва се и представителната власт на лицето И. Д. , за което се твърди, че е подписало протокола от 07.11.2002 г. за връщането на ключовете от киносалона като представител на „М” АД гр. С..
В допълнителното изложение към касационната жалба подадено на 19.01.2009 г. отново се правят оплаквания за необоснованост и неправилност на въззивното решение, тъй като по делото не е оборено твърдението на ответника, че е напълно възможно в периода от прекратяване на наемния договор до предаването на наетия имот шест месеца по-късно евентуално да е упражнено ползуване от трето лице, за чиито действия не следва да носи отговорност бившия наемател. Оспорва се и размерът на вредите, както и необходимите разходи за отстраняването им. Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поддържайки наличието на противоречива съдебна практика по приложението на чл. 233, ал.1 ЗЗД, както и необходимостта от произнасяне от ВКС, който да даде еднообразно тълкуване на закона с оглед точното му прилагане – чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Прилага едно решение по административно дело на Върховен административен съд както следва: решение № 4555/08.05.2007 г., по адм. д. № 9773/2006 г. на първо отделение на ВАС.
Ответникът по касационната жалба Ч. „Д” гр. С. не ангажира становище по наведените основания за допускане на касационно обжалване и оплакванията на касатора.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл. 280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивния съд е оставил в сила първоинстанционното решение в осъдителната му част, с която е уважен предявеният иск по чл. 233, ал.1, пр. второ ЗЗД. Прието е, че между страните по делото са възникнали облигационни отношения във връзка със сключен договор за наем на процесния имот /представляващ киносалон, прилежащите му фоайета, гримьорна, санитарен възел намиращ се на бул. В. № 1* гр. С., който е бил предаден на наемателя с двустранно подписан приемо-предавателен протокол от 11.08.1997 г. в състояние отговарящо на ползуването му, за което е нает заедно с намиращото се в него оборудване по опис. Наемният договор е прекратен едностранно от наемодателя с нот. покана връчена на 29.05.2002 г. при отказ да бъде получена от наемателя, който е бил поканен в едноседмичен срок да освободи наетия имот, тъй като не е изпълнил задължението си да заплаща уговорения наем. Предаването на обекта е станало на 07.11.2002 г., когато наемодателя е получил ключовете на наетия киносалон от представител на наемателя, за което е съставен двустранен протокол. Приемането на обекта е извършено в присъствието на комисия, която установява,че имотът се намира в окаяно състояние: унищожена е ел. инсталацията и ел. таблото в кинокабината, разбити са стени, дюшеме, балконски парапет, разрушени и извадени чугунени радиатори и противопожарни кранове, разбита сценична автоматизация, липсват киномашините, столовете в киносалона, осветителни тела и много други щети подробно описани в съставените на 07.11.2002 г. и на 11.11.2002 г., констативни протоколи от комисия, в състава на която участват председателя на читалището, представител на район „Т”, членове на читалищното настоятелство и двама инженери. Състоянието, в което е предаден наетия обект се потвърждава и от показанията на разпитаните свидетели. Анализирайки целият доказателствен материал по делото /включително заключенията на назначените експертизи/ и позовавайки се на разпоредбата на чл. 233, ал.1, пр. второ ЗЗД съдът е направил решаващият извод, че ответникът-наемател дължи на наемодателя обезщетение за вредите, които са причинени по време на ползуването на наетия имот. Решаващият съдебен състав е постановил решението си след цялостно обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства при съобразяване с разпоредбите на чл. 188, ал.1, чл. 127, ал.1, чл. 157, ал.3 от действуващия към момента на гледане на делото ГПК /отм./ и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи, като е приложил точно материалния закон.
Жалбоподателят не конкретизира същественият с оглед предмета на спора материалноправен или процесуален въпрос, от който зависи крайния изход на делото, а посочва най-общо, че това е въпросът за изпълнение на
договорните задължения, налице ли е вреда, какъв е нейния размер и как се определя в процеса. Разрешаването на тези въпроси е изцяло в зависимост от установените факти по конкретното дело, които са различни за всеки отделен случай. Подробно развитите оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, т.3 ГПК, но не представлява основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл. 280, ал.1 ГПК.
Неправилно е позоваването на касатора на противоречива съдебна практика по поставените от него материалноправни въпроси, тъй като представеното към жалбата решение № 4555/08.05.2007 г. по адм.д. № 9773/2006 г. на ВАС е по административно дело и е неотносимо към настоящия спор. Разпоредбата на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК има предвид практиката на съдилищата произнесли се с влезли в сила решения по граждански и търговски дела, а не за решения по административни, наказателни и други дела. Този извод следва категорично и от нормата на чл. 291 ГПК уреждаща правомощията на Върховния касационен съд по уеднаквяване на съдебната практика.
Не е налице твърдяното основание за допустимост по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай, тъй като нормата на чл. 233, ал.1 ЗЗД е пределно ясна и категорична и не се нуждае от тълкуване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК съставът на Търговска колегия на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 153/05.07.2007 г., постановено по гр.д. № 2371/2006 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: