О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 519
София, 28,06, 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 20.05. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 68 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от „Г”А. гр. С., ч. адвокат В, с вх. №9335/23.11.2009 год. но Софийския апелативен съд срещу Решение № 1* от 14.10.2009 год. по гр.д. №1460/2009 год. на Софийския апелативен съд, І ви състав, ГК, с което е оставено в сила решение №941 от 04.03.2009 год. по гр.д. №2847/2007 год. на Софийския градски съд, ГК, І ГО, 3 състав, с което са отхвърлени предявените от касатора против В. Съдебен с. при условие на обективно съединяване иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 181 378.49 лв., представляваща цена на допълнително извършени от касатора СМР и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 19 101 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.10.2006 год. до завеждане на иска. Софийският градски съд е приел, че не е доказано валидно отчитане на извършените СМР, а Софийският апелативен съд е оставил в сила първоинстанционното отхвърлително решение по съображения, че количествата допълнително извършени и незаплатени СМР, предмет на главния иск, и за които са подписани акт обр.19, не са възложени за извършване от поръчващия. Лицето, приело допълнително извършените СМР, не разполага с представителна власт за сключване на допълнително споразумение по смисъла на чл.7 от сключения между страните договор за реконструкция и преустройство на административната сграда, находяща се в гр. С., ул.”П” №24, съобразно който текст „Допълнително възникналите видове работище се изпълняват и разплашат след допълнително писмено договаряне между страните.
Касаторът „Г”А. гр. С. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон-чл.264, ал.1 ЗЗД. Подържа, че след като възложителят е приел извършената работа, то той е потвърдил в писмена форма волята си за извършване и на допълнителните СМР, не включени по видове и количества в предмета на поръчката. Като основание за достъп до касация подържа това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, защото счита, че разрешаването на следните материално правни са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото: 1/Писменото приемане от възложителя без възражения на допълнително извършените СМР, представлява ли волеизявление за писмено потвърждаване на липсващото им предварително възлагане за изпълнение? 2/Липсва ли възлагане за извършване на СМР, ако изпълнителят се е отклонил от възлагането, за да изпълни възложената работа така, че да бъде годна за предвиденото в договора предназначение и тези СМР са приети?
Ответникът оспорва основанията за достъп до касация , а по същество- основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това срещу решение,подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК//, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставените от касатора материалноправни въпроси не представляват общото основание за селектиране на касационната жалба по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. То се включва в предмета на спора, индивидуализиран ч. основанието и петитума на иска. Не представлява такова основание възприемането от решаващия съд на конкретната фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи за липса на възлагане за извършване на спорните допълнително изпълнени СМР. Формулираните от „Г” А. материалноправни въпроси засягат както установяване на конкретната воля на страните, така и тълкуване на разпоредбата на чл.7 от сключения между тях договор за изработка, които действия не могат да бъдат предмет на проверка в касационното производство.
Не е налице и допълнително подържаното основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Нормата на чл.264, ал.1 ЗЗД е ясна и категорична. Не се нуждае от изправително тълкуване, а и по нея съществува изобилна съдебна практика. Още повече, че исканото ч. втория формулиран въпрос тълкуване на разпоредбата на чл.7 от Договора засяга само страните по него, поради което няма неопределен брой адресати и не би имало посочено значение за развитие на правото.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 14.10.2009 год. по гр.д. №1460/2009 год. на Софийския апелативен съд, І ви състав, ГК
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: