4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София01.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 352/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 23 от 21.10.2011 г. по т.д. № 444/ 2011 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 503 от 04.05.2011 г. по гр.д. №6838/ 2010 г. на Старозагорски районен съд, с което по иска по чл. 422 ГПК на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 18 000 лв. – цена на фракции по Фактура № 1279/23.12. 2009 г., със законната лихва от 01.10.2010 г. и 1440.99 лв. – обезщете – ние за забавено плащане за периода 23.12.2009 г. – 01.10.2010 г., сумата 6300.94 лв. – цена на транспортни услуги по Фактура № 1280/ 23.12.2009 г., със законната лихва от 01.10.2010 г. и 504.42 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 23.12.2009г.- 01.10.2010 г. и сумата 12 213.72 лв. – цена на фракции и транспортни услуги по Фактура № 1421/29.01.2010 г., със законната лихва от 01.10.2010 г. и 846.85 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 23.12.2009 г. – 01.10.2010 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. В Молба от 23.03.2012 г. и Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – съдът се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и правилното развитие на правото и търговските взаимоотношения – за доказателствената сила на осчетоводяването на фактура, която не е получена и не е подписана от законните представители на страните по делото, която съдът е абсолютизирал и въз основа на която е приел, че между страните са създадени отношения по договор за продажба. Сочи, че по въпроса: следва ли безкритично съдът да приеме, че страните да обвързани с облигационни отношения само поради осчетоводяване на фактурата, без оглед на останалите доказателства, и следва ли съдът да приеме ползването на данъчен кредит за действие по приемане на извършената работа по см. на чл. 264 ЗЗД, е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като поддържа, че не е налице основание по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК, тъй като по изложените от жалбоподателя правни въпроси е налице трайна съдебна практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са разгледани искове за установяване на вземане по чл. 422 ГПК, цената на втория от които е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е недопустима срещу решението в частта, с която е разгледан вторият иск за установяване на вземане 6300.94 лв., и искът за обезщетение за забавено плащане за 504.42 лв., и че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна срещу решението в частта, с която са разгледани първият и третият иск.
За да потвърди решението, с което са уважени исковете по чл. 422 ГПК, съдът е изложил, че съставените от ищеца фактури, въпреки че не са подписани от упълномощен представител на ответника, тъй като са осчетоводени от него и за тях той е ползвал данъчен кредит – не се е противопоставил на извършеното от негово име действие от лице без представителна власт, не е оборил презумпцията по чл. 301 ТЗ, затова е неоснователно възражението му, че не е получил стоките и услугите, за които фактурите са съставени. Съдът е съобразил, че ответникът е ползвал данъчен кредит и с оглед разпоредбата на чл. 68 ЗДДС, съгласно която данъчен кредит е сумата от начислен данък на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето има право да приспадне, е приел за неоснователно възражението на ответника, че не е получил стоките и услугите по посочените фактури.
От изложените от жалбоподателя разрешени от въззивния съд правни въпроси, релевантни за делото са въпросът:за доказателстве – ното значение на действията на купувача по отразяване на издадените от продавача фактури в счетоводните си книги и дневниците за покупки и действията за декларирането им в справки -декларации по ЗДДС за възникването на правоотношение между страните по договор за търговска продажба, и въпросът: подписана фактура не от законния представител на търговеца – купувач, а от неовластен негов представител, обвързва ли търговеца, ако той не е доказал, че се е противопоставил на сделката незабавно след узнаването (чл. 301 ТЗ). Останалите изложени от жалбоподателя въпроси са оплаквания за неправилност на решението по чл.281 т.3 ГПК, а не основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по изложените въпроси. По въпроса за доказателственото значение на издадена от продавача фактура, отразена в счетоводството на купувача, включена в дневника за покупко – продажбите по ДДС и по която е ползван данъчен кредит относно възникването на правоотношение по договор за търговска продажба, е установена практика на ВКС, създадена на основание чл. 290 ГПК и задължителна за долустоящите съдебни инстанции: Р.№96/26.11. 2009 г. по т.д.№380/2009г. на І т.о., Р.№42/19.04.2010 г. по т.д.№ 593/2009 г. на ІІ т.о., Р.№166/26.10. 2010г. по т.д.№991/2009 г. на ІІ т.о., Р.№23/07.02.2011 г. по т.д.№588/ 2010 г. на ІІ т.о., Р.№46/27.03.2009 г. по т.д.№ 454/2008 г. на ІІ т.о. По въпроса за прилагането на установената от закона презумпция по чл. 301 ТЗ, обусловено от непротивопоставянето на търговеца на действия, извършени от негово име от лице без представителна власт и доказателствената тежест на търговеца да установи, че се е противопоставил веднага след узнаването, без което не може да се позове на недействителност на договора, сключен от негово име без представителна власт, е налице установена съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, задължителна за долустоящите съдебни инстанции: Р.№62/09.07.2012 г. по т.д.№ 773/2011 г. на ІІ т.о., Р.№57/07.06.2011 г. по т.д.№ 463/2010 г. на ІІ т.о., Р.№ 30/08.04.2011 г. по т.д.№ 416/ 2010 г. на І т.о. Въззивното решение е постановено в съответствие с тази практика на ВКС.
С оглед посочената съдебна практика не е налице поддържаното от жалбоподателя основание, тъй като изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото – когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 23 от 21.10. 2011 г. по т.д. № 444/ 2011 г. на Старозагорски окръжен съд в частта, с което е потвърдено Решение № 503 от 04.05.2011 г. по гр.д. №6838/ 2010 г. на Старозагорски районен съд по иска по чл. 422 ГПК за вземане 6300.94 лв. – транспортни услуги по Фактура № 1280/23.12.2009 г., със законната лихва от 01.10.2010 г. и за 504.42 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 23.12.2009 г. – 01.10.2010 г., в която част настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщенията до страните.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението в останалата част, в която част настоящото определение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: