О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 52
София, 01.02.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. №1476/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 22.12.2016 г. по гр. д. № 346/2016 г. окръжен съд Монтана е отменил първоинстанционното и е решил спора по същество като е отхвърлил предявения от [фирма] [населено място] и „Б.-1” [населено място] срещу [община] иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, за установяване по отношение на общината, че към датата на одобряване на КК и КР през 2008 г. ищецът е бил собственик на имот с площ от 224 кв., м., образуван от УПИ ІІІ-50 в кв. 2, заключен между осови точки 32а 32г, част от второстепенна улица – поземлен имот с идентификатор 12961.422.70 по КК на [населено място] като неоснователен.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е постъпила касационна жалба от ищците [фирма] [населено място] и „Б.-1” [населено място] с оплаквания за неправилно прилагане на закона. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационна проверка на решението по разрешените в него материалноправни въпроси: – следва ли да се приеме, че след влизане в сила заповедта за изменението на ПУП по чл. 136, ал. 1 във вр. с чл. 16 ЗУТ принадлежността на правото на собственост върху спорната площ, предназначена за част от улица, е станала публична общинска собственост, ако към този момент законът не е предвиждал отчуждаването да става за сметка на собствениците и без да им се заплаща обезщетение за това; – с влизане в сила на заповедта за изменение на ПУП може ли да се приеме, че той е приложен по смисъла на § 22, ал.1, т. 1 ПЗР на ЗУТ. Касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, като поддържа, че разрешаването на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация не е взел становище по жалбата. Третите лица помагачи на ответника по иска С. С. и [фирма] поддържат, че касационната жалба не съдържа релевираното основание за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество. Претендират присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
Касаторите са предявили срещу [община] искове на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за да установят, че са собственици на имот с площ от 224 кв. м., който е част от бивш УПИ ІІІ-50 в кв. 2 и неправилно е заснет като част от имот с идентификатор 12961.422.70 по КК на [населено място], представляващ второстепенна улица, собственост на ответника. Твърдяли са, че имотът не е станал общинска собственост тъй като не е проведена процедура за отчуждаването му по ЗОбС.
За да отхвърли иска съдът е приел за установено, че ищецът [фирма] [населено място] през 2007 г. е придобил на основание договор за покупко-продажба, сключен с Кооперация „В.”, [населено място], 1150/4940 ид. ч. от УПИ ХІІІ-50 в кв. 2 по плана на [населено място]. Същата година ищецът [фирма] [населено място] е придобил на същото основание и от същия продавач 2150/4940 ид. ч. от УПИ ХІІІ-50 в кв. 2. На 28.08.2007 г. първият ищец закупува от кооперацията и останалите 1540/4940 ид. ч. от имота, които към датата на сключване на договора са със статут на самостоятелен имот – УПИ ХІІІ-50 в кв. 2, на основание влязла в сила заповед № 185/18.02007 г. за изменение на ПУП с обособяване на три самостоятелни урегулирани поземлени имоти от бившия УПИ ХІІІ-50, с площ от 4940 кв. м. – УПИ ХІІІ-50, УПИ ХХХVІІІ-50 и УПИ ХХХІХ-50. С договор за доброволна делба, сключена между ищците на 30.08.2007 г., в дял на ищеца [фирма], [населено място] е поставен УПИ ХХХVІІІ-50, а в дял на [фирма] [населено място] УПИ ХХХІХ-50, а в общ дял е поставена частта от бившия имот УПИ ХІІІ-50, която е с площ от 224 кв. м. и отредена за улица.
От представените писмени доказателства съдът е приел за установено, че с регулационния план, одобрен през 1986 г., е обособена [улица], с предназначение на второстепенна улица, сега с идентификатор по КК 12961.422.70, от част от имот ХІІІ-50, собственост на ТПК „Г. Д.”, което се е налагало поради разделяне на съществувалия тогава УПИ ХІІІ на няколко имота и осигуряване на достъп между тях. През 2007 г. по искане на ищците е направено ново изменение на ПУП за обособяване от УПИ ХІІІ-50 с площ от 4940 кв. м. на три самостоятелни ПИ и за осигуряване на достъпът към тях е продължена съществуващата улица „Индустриална,” като отредения терен за улица е за сметка на имотите, които тя ще обслужва. Спорните 244 кв. м. са част от терена, предвиден за продължаването на улицата и са заключени между о. т. 32а – 32г. Улицата е второстепенна, задънена и обслужва обособените с изменението на ПУП имоти.
Въз основа на установените факти съдът е приел, че изменението на ПУП е направено по искане на касаторите, не е с принудителен характер по реда на чл. 21 от ЗОбС, поради което е проведена процедура по чл. 16 ЗУТ и по разпореждане на чл. 16, ал. 1 и ал. 5 ЗУТ с влизане в сила на ПУП [община] е придобила правото на собственост върху спорната част от имотите на ищците. Поради характера на улицата – задънена и съгласно чл. 81, ал. 4 ЗУТ отчуждаването на площи за нея се извършва за сметка на собствениците на имотите, които тя ще обслужва.
Така е формиран извод, че ищците не се легитимират като собственици на терена към датата на влизане в сила на заповед № 185 от 18.07.2007 г. за одобряване изменение на ПУП и към датата на одобряване на КК и КР на [населено място] ищците не са собственици на спорните 244 кв. м. от бившия УПИ ХІІІ-50, поради което при заснемането му като част от общинската [улица].70 по КК на [населено място] не е допусната грешка в кадастралната карта.
Допускането до касационна проверка се иска по въпросите: – станал ли е публична общинска собственост теренът, предмет на иска, отреден за задънена [улица] ЗУТ след като към датата на влизане в сила заповедта за изменението на ПУП чл. 81 ЗУТ (в действащата му редакция) не е предвиждал отчуждаването на отредения за такава улица терен, да става за сметка на собствениците; – с влизане в сила на заповедта за изменение на ПУП може ли да се приеме, че той е приложен по смисъла на § 22, ал.1, т. 1 от ПРЗ на ЗУТ, при положение че на собствениците на засегнатия имот не е изплатено обезщетение.
Първият въпрос не обуславя общо основание за допускане на касационна проверка. Той е решен при правилно прилагане на закона.
Собствениците на поземлени имоти съгласно чл. 16, ал. 5 ЗУТ придобиват правото на собственост върху новообразуваните с плана урегулирани имоти, а общината придобива собствеността върху частите от урегулираните имоти предназначени за задънена улица, която да ги обслужва. От нормата следва, че влезлият в сила ПУП има непосредствено вещно действие. Разпореденото в чл. 81, ал. 4 ЗУТ, което е в смисъл, че отчуждаванията за прокарване на нова задънена улица в урегулирана територия по искане на собствениците на поземлени имоти са за тяхна сметка, урежда облигационните последици от това разместване на правото на собственост по силата на ПУП.
При влизане в сила на заповедта за изменение на плана с образуване на три имота от съсобствения между ищците имот редакцията на чл. 81, не е имала ал. 4 ЗУТ. Общината е следвало да проведе отчуждаване на имота и реализиране на улицата.
До приемането на ал. 4 към чл. 81 ЗУТ тази процедура не е осъществена, искане за това не е било заявено и от ищците. Предназначаването на част от съсобствения между тях имот за продължаване на задънена улица и записването на тази част като общинска собственост без да е поведена процедура за отчуждаването и, не съставлява грешка в КККР. За да бъдат обособени няколко имота от един е необходимо частите да отговарят на изискванията за имот. Едно от тях е те да имат лице и достъп към улица. За да им се осигури такъв е предвидено удължаване на улицата тупик, за прокарването на което е предвидено да се използва част от имота. Законосъобразно при тези данни съдът е приел, че с влизане в сила на ПУП частта от имота на ищците, отредена за удължаване на задънената улица, е станала общинска собственост.
След като в срока по чл. 208 ЗУТ не е започната служебно отчуждителна процедура, а поради изменение на закона основанието за отчуждаване е отпаднало, за собственика на имота, предназначен за улица тупик, съществува възможността по чл. 134, ал.2, т. 1 от ЗУТ да поиска изменение на плана. Влизането в сила на това изменение на плана ще бъде основание за заснемане на имота като собствен на ищците. Тъй като обособяването на няколко имота от притежавания от тях общ имот е обусловено от съществуването на задънена улица, която осигурява достъп до имотите, преценката дали искането за възстановяването на предходното положение е на тях и на административния орган, натоварен с дейността по устройство на територията.
Вторият въпрос не е разрешаван от съда, поради което също не може да бъде определен като общо основание за допускане на касационна проверка по чл. 280, ал.1 ГПК. Той не е обсъждал нормата на § 22 от ПЗР на ЗУТ. В първоначалната й редакция от ДВ бр. 1 от 02.01.2001 г., тя е предвиждала, че ПУП се счита приложен по отношение на регулацията – с изплащане на дължимите суми по договорите по чл. 17, ал. 3, когато такива се предвиждат, нанасяне на имота в кадастъра и вписване в имотния регистър. По аргумент за противното за неуредените случаи ПУП се счита приложен от датата на приемането му. Това е приложимият закон при одобряване изменението на ПУП от 2007 г. и КККР от 2008 г. за [населено място], на което се позовават касаторите.
Следващата редакция на нормата е приета с ДВ бр. 82 от 26.10.2012 г. В т.1. б. в е посочено, че ПУП се счита приложен с изплащане на обезщетенията по отчуждителните производство. Към датата на влизането му в сила е действала редакцията на чл. 81, ал. 4 ЗУТ, която е в смисъл, че отчуждаванията за прокарване на нова задънена улица в урегулирана територия по искане на собствениците на поземлени имоти са за тяхна сметка.
В изложението към касационната жалба само са формулирани двата въпроса, без да е конкретизирано на кое от основанията по чл. 280, ал.1 ГПК се иска допускане на касационна проверка. При извършената проверка на обжалвания съдебен акт не се установи те да съставляват общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка, поради което такава не следва да се допусне.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторът ще бъде осъден да заплати на третите лица помагачи на ответника по касация направените от тях разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, установени с договор за правна помощ от 18.11.2016 г. сключен с адв. И. А., възлизащи на сумата 1000.00 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.12.2016 г. по гр. д. № 346/2016 г. окръжен съд Монтана.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] и „Б.-1” [населено място] да заплатят на С. Д. С. от [населено място], [улица] [фирма], [населено място], [улица] сумата 1000.00 лв., разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: