О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
гр. София 13.02.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 7 февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
З. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 567 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника по предявен обратен иск М. Д. М., чрез особения представител М. В. против решение № 166/23.03.2012 г. по в.гр.дело № 115/2012 г. на Русенския окръжен съд, в частта, с която е осъден М. Д. М., заедно с М. Е. Д. да заплати по равно в полза на Б. Д. на осн.чл.55,ал.1,пр.1, вр.чл.219, ал.3 ГПК сумата в общ размер на 17 803 лв., представляваща получено от тях обезщетение възоснова на решение № 401/29.10.2001 г.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението е поставен правен въпрос по приложението на чл.15,ал.1,т.5 от Наредбата за поддържане и осъвременяване на картата на възстановената собственост/отм./, които разпоредби са възпроизведени в чл.19,ал.1,вр.чл.18,ал.1,т.1 от Наредба № 49/05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Касационна жалба е подадена и от ответника по главния иск Б. Д., п. от М.на з. и х. срещу решение № 166/23.03.2012 г. по в.гр.дело № 115/2012 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 1958/04.11.2011 г. по гр.дело № 8267/2010 г. на Русенския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от Ж. В. Б. срещу жалбоподателя иск с пр.осн.чл.108 ЗС и вместо отменената част предявения иск срещу Б. Д. е уважен за недвижимите имоти – полска култура /нива/ от 14.898 дка в землището на [населено място], общ. В., обл.Р. представляваща имот № *, използваема ливада от 1.799 дка в землището на същото село имот № *, използваема ливада от 3.002 дка в землището на същото село имот № *, полска култура/нива/ от 10.003 дка в землището на също село имот № *. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението е поставен правния въпрос следва ли въззивният съд да съобрази задължителността на прилагане на нормата на чл.15,ал.1,т.5 от Наредбата за поддържане и осъвременяване на картата на възстановената собственост/отм./, приложима към 29.10.2001 г. когато е издадено решение № 401/29.10.2001 г., който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В писмен отговор Б. Д. чрез М. на з. и х. е изразила становище по касационната жалба на М. М. за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Ответницата по жалбата на М. М. М. Е. Д., чрез адв. З. Р. в писмен отговор е изразила становище за основателност на касационната жалба.
Ответникът по жалбата на Б. Д. Ж. В. Б. не е изразил становище.
Третото лице помагач на страната на ответника по главния иск П. И. Д. не е изразил становище по жалбата на Б. д..
Върховният касационен съд състав на II гражданско отделение намира, че касационната жалба на Б. Д. е процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв.
С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по предявен ревандикационен иск от Ж. В. Б. срещу Б. Д. за четири недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], [община], обл. Р..
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК цената на иска по иск за собственост се определя възоснова на данъчната оценка на имота, а ако няма такава по пазарната цена на вещното право. Видно от приложените на л. 42,43,44 и 45 от гр.дело № 8267/2010 г. на Районен съд [населено място] удостоверения за данъчна оценка на всеки от процесните имоти същата е общо в размер на сумата 2959.90 лв.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното въззивно решение в частта по предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС от Ж. В. Б. срещу Б. Д. е с цена на иска до 5000 лв. Поради това на осн.чл.280,ал.2 от ГПК решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване. Подадените касационна жалба от Б. Д., чрез М.на з. и х. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати в тази част.
Касационната жалба на ответника по обратния иск М. Д. М. е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
В тази част решението на въззивния съд не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
По предявения главен иск от Ж. Б. против Б.Д. въззивният съд е приел, че същият е придобил четири земеделски имота нива от 14.898 дка в землището на [населено място], общ.В., обл.Р. представляваща имот № *, ливада от 1.799 дка в землището на същото село имот № *, ливада от 3.002 дка в землището на същото село имот № *, нива от 10.003 дка в землището на също село имот № * на основание договор за продажба, обективиран в нот. акт № 11/99 г. с продавачи М. Е. Д. и М. Д. М., на които правото на собственост е възстановено с решение № 226/01.08.96 г. на ПК В..
Прието е, че продавачите упълномощили П. И. Д. – сега трето лице помагач на страната на ответника с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите от 29.10.2001 г. да продаде от тяхно име посочените земеделски земи, както и на самия себе си, да ги представлява пред ОСЗ вр.чл.27б,ал.4 ППЗСПЗЗ. С декларация с нотариална заверка на подписите прехвърлителите декларирали, че земеделските земи не са отдадени под аренда, не са предоставени за ползване на кооперации, сдружения или други юридически лица, не са обременени с други права и тежести. С решение № 401/29.10.2001 г. ОСЗ В. е определила на осн.чл.27б,ал.4 ППЗСПЗЗ право на обезщетение с поименни компенсаторни бонове вместо възстановяване с план за земеразделяне на процесните земеделски земи. Прието е, че възоснова на решението земеделските земи са включени в държавния поземлен фонд като частна държавна собственост.
Съдът е приел, че с влязла в сила присъда по внохд № 46/17.02.2005 г. на Русенския окръжен съд М. Д. М. и М. Е. са признати за виновни в това, че на 29.10.2001 г. като съизвършители с цел на набавят за двамата имотна облага, възбудили и поддържали у П. И. Д. заблуждение, че като наследници на М. Д. М. са собственици на описаните земеделски земи и като такива продали правото си на П. И. Д. и го упълномощили да замени чрез предоставянето им в Държавен поземлен фонд срещу поименни компенсаторни бонове пред ОСЗ В., с което му причинили имотна вреда в размер на 920 лв.
Като е взел предвид извършеното престъпление от М. М. и М. Е. въззивният съд е приел, че решение № 401/29.01.2001 г. на ОСЗ В. е нищожен административен акт и не е породил правното си действие, поради което Б. Д. не е придобила собствеността на процесните земеделски имоти. Прието е, че Б. Д. не е придобила и собствеността върху тях на основание 10-годишно давностно владение. Според въззивния съд Б. д. владее процесните имоти без правно основание.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за основателност на иска с пр.осн.чл.108 ЗС, предявен от Ж. Б. срещу Б. Д..
По предявения в условията на евентуалност обратен иск от Б. Д. срещу третите лица помагачи М. Д. М. и М. Е. Д. за заплащане на сумата 17 803 лв. левова равностойност на 29.702 дка, като стойността е равна на броя поименни компенсаторни бонове според решение № 401/29.10.2001 г. на ОСЗ В. при стойност 1 бон равен на 1 лв. съдът е приел, че същият е основателен. Прието е, че с решение № 401/29.10.2001 г. на ОСЗ В. на М. М. и М. Д. са определени поименни компенсаторни бонове вместо възстановените земеделски земи за общо 29.702 дка общо 17 803 лв. Според съда след като тези лица не са собственици на процесните земеделски земи, за които са обезщетени, тъй като същите вече са били продадени на ищеца и след като съобразно извършеното от тях престъпление ОСЗ В. не е имала правомощието да постанови такова решение са получили сумата без правно основание – при начална липса на основание. Прието е, че е налице хипотезата на чл. 55,ал.1,п.1 ЗЗД и сумата 17 803 лв. е присъдена в полза на Б. Д., като М. М. и М. Д. следва да я заплатят по равно.
По правния въпрос, формулиран от М. М.:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя М. за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос. Съобразно тълкуването, дадено в т.4 от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Правният въпрос, поставен от жалбоподателя М. касае приложението на чл.15,ал.1,т.5 от Наредбата за поддържане и осъвременяване на картата на възстановената собственост/отм./,които разпоредби са възпроизведени в чл.19,ал.1,вр.чл.18,ал.1,т.1 от Наредба № 49/05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост. Посочените разпоредби са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е постановена трайна съдебна практика.
С оглед на тези съображения не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК на въззивното решение на Русенския окръжен съд в частта по предявения обратен иск по касационната жалба, подадена от М. М..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане касационна жалба вх. 4916/03.05.2012 г., подадена от Б. Д., п. от М. на з. и х., чрез А. Ж., ст.юрисконсулт в О.д. „З.” [населено място], съдебен адрес [населено място], пл.”С.” № 6, ет.5 против решение № 166/23.03.2012 г. по в.гр.дело № 115/2012 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 1958/04.11.2011 г. по гр.дело № 8267/2010 г. на Русенския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от Ж. В. Б. от [населено място], [улица], бл.Н.,вх.3 срещу Б. Д. иск с пр.осн.чл.108 ЗС и вместо отменената част предявения иск срещу Б. Д., п. от М. на з. и х. е уважен за недвижимите имоти – полска култура /нива/ от 14.898 дка в землището на [населено място], общ.В., обл.Р. представляваща имот № *, използваема ливада от 1.799 дка в землището на същото село имот № *, използваема ливада от 3.002 дка в землището на същото село имот № *, полска култура/нива/ от 10.003 дка в землището на също село имот № * и прекратява производството по делото в тази част.
Не допуска касационно обжалване на решение № 166/23.03.2012 г. по в.гр.дело № 115/2012 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която е осъден М. Д. М. с адрес [населено място], [улица], вх.4, ет.6, да заплати заедно с М. Е. Д. с адрес [населено място], [улица], вх.1, ап.13 на Б. Д. на основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.219,ал.3 ГПК по равно сумата в общ размер на 17 803 лв., представляващо получено обезщетение възоснова на решение № 401/29.10.2001 г. по касационна жалба вх. № 4857/02.05.2012 г., подадена от М. Д. М., чрез адв. М. В..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл.274,ал.2,пр.2 ГПК в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг състав на Гражданска колегия на ВКС само в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от М. Д. М. и е прекратено производството по делото в същата част. В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: