3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София, 13.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 401/2018 година.
Производството е по чл. 274, ал.2. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. И. Д., в качеството му на ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ „Д. – И. – Д. Д.“, със седалище [населено място], [улица], ет. 3, ап. 9, против разпореждане № 2968 от 07. 12. 2017 г. по гр. д. № 82/2015 г. на Районен съд – Смолян, с което е върната, на осн. чл. 286, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 2 ГПК, подадената от същия молба за отмяна на влязло в сила решение № 539 от 17. 11. 2016 г. по в. гр. д. № 332/2016 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 217 от 8. 06. 2016 г. по гр. д. № 1082/2015 г. на Смолянския районен съд. Поддържа се незаконосъобразност на разпореждането и се иска отмяната му.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
С решение № 539 от 17. 11. 2016 г. по в. гр. д. № 332/2016 г. на Смолянския окръжен съд е потвърдено решение № 217 от 8. 06. 2016 г. по гр. д. № 1082/2015 г. на Смолянския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от молителя против Д. И. Г. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване собствеността, на основание договор за покупко-продажба, обективиран във фактура № 4714/14. 05. 2001 г. и в приемо-предавателен протокол от 18. 05. 2001 г., на селскостопанска сграда с площ от 123 кв.м., нанесена с идентификатор 67653.9121.559.1 по одобрената КККР на [населено място], както и искът с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, предявен за сумата 1750 лв. обезщетение за неоснователно ползване на сградата в периода 1. 12. 2013 г. – 31. 12. 2015 г. Решението не е допуснато до касационно обжалване с определение № 355 от 31. 07. 2017 г. по гр. д. № 641/2017 г. на ВКС, II г.о.
В молбата за отмяна се съдържа позоваване на чл. 303, ал. 1, точки 1, 2 и 4 ГПК. По повод основанието по точка 1 е заявено наличие на следните нови писмени доказателства: а/. решение № 146 от 25. 06. 1999 г. по адм.д. № 3/1999 г. на ОС-Смолян, оставено в сила с решение № 1217 от 29. 02. 2000 г. по адм.д. № 6570/1999 г. на ВАС, с което се възстановява собствеността на наследниците на Д. Т. Г. – Д. Ш., В. К., Д. П. и Е. Р., върху имот пл. № 1680, в кв. 97а по плана на [населено място],[жк]; б/. решение № 430 от 18. 03. 1994 г. по ф.д. № 367/1994 г. на СОС, с което се вписва в регистъра на търговските дружества клон на [фирма] в [населено място], [улица]; в/. писмо изх. № АК-02-27-1485/24. 10. 2017 г. от Областния управител на [населено място] до Д. Д., с който последният се уведомява, че подадената от същия втора молба от 19. 10. 2017 г. за деактуване като имот държавна собственост на барака с идентификатор 67653.9121.559.1 по одобрената КККР, не може да бъде уважена, тъй като относно собствеността е налице висящ съдебен спор. В молбата не е обяснено значението на представените документи за разрешения между молителя и Д. Г. спор за собственост на постройката и за дължимост на обезщетение за неоснователното й ползване, предмет на исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 59 ЗЗД. Не са посочени и причините, поради които писмените доказателства не са били представени при разглеждане на делото. Позоваването на чл. 303, ал. 1, т. 2. и т. 4 ГПК е формално, без да се сочат конкретни обстоятелства във връзка с тези основания. Не е бил приложен и документ за внесена държавна такса по молбата за отмяна.
При тези данни, преценката на администриращия съд, според която молбата за отмяна не е отговаряла на изискванията на чл. 306, ал. 1, вр. чл. 261 ГПК е правилна, а извършените действия по чл. 306, ал. 2 ГПК – законосъобразни. Дадените указания са ясни, разбираеми, подробни, като молителят е предупреден изрично и за последиците в случай на неизпълнението им.
Правилна е и преценката, според която с подадената молба вх. № 11225/2017 г. нередовностите на молбата за отмяна не са били отстранени (изпълнено е било само указанието за внасяне на държавна такса в размер на 45 лв. по сметка на ВКС). Уточняващата молба съдържа основно доводи за неправилност на постановените съдебни актове от окръжен и районен съд и за несъответствието им с действителното правно положение. Като е приложил чл. 306, ал. 2, вр. чл. 286 ГПК и е върнал подадената молба за отмяна, районният съд е постановил законосъобразно разпореждане, което следва да бъде потвърдено.
За пълнота следва да се отбележи, че от изложеното в уточняващата молба е видно, че молителят е узнал за твърдяните в молбата обстоятелства и е могъл да се снабди с установяващите ги писмени доказателства, както и че е разполагал с част от приложените към същата писмени доказателства, още по време на висящността на производството. По-конкретно, заявил е, че е узнал за обстоятелството, че процесната сграда е актувана като държавна собственост (във връзка с което е приложеното към молбата за отмяна писмо изх. № АК-02-27-1485/24. 10. 2017 г.) от мотивите на постановеното първоинстанционно решение, което му е дало повод да издири съставения акт за държавна собственост, каквито действия, обаче, е предприел едва след влизане в сила на решението на окръжния съд (на 5. 10. 2017 г.). Заявил е, също, че е разполагал с решение № 146 от 25. 06. 1999 г. по адм.д. № 3/1999 г. на ОС-Смолян и решение № 1217 от 29. 02. 2000 г. по адм.д. № 6570/1999 г. на ВАС по време на висящността на производството по исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 59 ЗЗД и е приложил същите към представената пред районния съд писмена защита, но тези решения не са били съобразени нито от първоинстанционния съд, нито във въззивната инстанция.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2968 от 07. 12. 2017 г. по гр. д. № 82/2015 г. на Районен съд – Смолян, с което е върната, на осн. чл. 286, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 2 ГПК, подадената от Д. И. Д., в качеството му на [фирма] молба за отмяна на влязло в сила решение № 539 от 17. 11. 2016 г. по в. гр. д. № 332/2016 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 217 от 8. 06. 2016 г. по гр. д. № 1082/2015 г. на Смолянския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: