О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
С., 14,01, 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на единадесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: НИКОЛА ХИТРОВ
Членове: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като изслуша докладваното от председателя Никола Хитров
ч.т.д. № 7/2013 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 1054 от 23.11.2012 г. по ч.т.д. № 737/2012 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, в частта с която е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, частната му касационна жалба против въззивно определение № 8 от 23.02.2012 г. по в.ч.т.д.№ 21/2012 г. на Великотърновски апелативен съд, в частта с която е потвърдено протоколно определение от 10.11.2011 г. по т.д.№ 17/2011 г. на Ловешки окръжен съд за оставяне без уважение молбата му за привличане на [фирма], [населено място] като трето лице- помагач в процеса.
Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
В обжалваната част на атакуваното определение на ВКС, ТК, II т.о. са подробно изложени аргументи относно допустимостта на касационен контрол, съгласно чл. 274, ал.3 ГПК. С оглед книжата по ч.т.д. № 737/2012 г. на ВКС, ТК, II т.о. частната касационна жалба на [фирма] е подадена срещу определение по чл. 220 ГПК във вр. с чл. 219 ГПК, с което се отказва конституиране на трето лице- помагач. Третото лице- помагач не е главна страна в процеса и искова претенция от или срещу него може всякога да бъде предявена в отделно производство. Поради това и с оглед т.5 от ТР на ОСГК на ВКС № 1/2001 год., определението, с което се отказва конституирането му, не прегражда по- нататъшното развитие на делото. Следователно това определение не попада в кръга на определенията, подлежащи на касационен контрол съгласно чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
С определението по чл. 220 ГПК във вр. с чл. 219 ГПК не се дава разрешение по същество на други производства, поради което не е от категорията на посочените в чл. 274, ал.3, т.2 ГПК съдебни актове.
Гореизложеното налага изводът, че правилно по ч.т.д. № 737/2012 г. съставът на второ отделение на ВКС, ТК е констатирал, че определението по чл. 220 ГПК във вр. с чл. 219 ГПК не подлежи на касационен контрол, съгласно законовата разпоредба на чл. 274, ал.3 ГПК, и подадена срещу него частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 1054 от 23.11.2012 г. по ч.т.д. № 737/2012 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, в частта с която е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, частната му касационна жалба против въззивно определение № 8 от 23.02.2012 г. по в.ч.т.д.№ 21/2012 г. на Великотърновски апелативен съд, в частта с която е потвърдено протоколно определение от 10.11.2011 г. по т.д.№ 17/2011 г. на Ловешки окръжен съд за оставяне без уважение на молбата му за привличане на [фирма] като трето лице- помагач в процеса.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.