О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София, 14.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети януари през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 449 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. П. С., против въззивното решение № VІ-140 от 3 януари 2012 г., постановено по в.гр.д. № 2064 по описа на окръжния съд в гр. Бургас за 2011 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 715 от 5 май 2011 г., постановено по гр.д. № 10590 по описа на районния съд в гр. Бургас за 2010 г. за отмяна на незаконното уволнение на Я. Д. К. от [населено място], за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждането на дружеството да й заплати 3840 лева обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода 10 декември 2010 г. – 12 април 2011 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, и разноски.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а евентуално е и недопустимо, тъй като съдът неправилно не е съобразил, че по делото няма спор дали работодателят е изпратил писмо на адреса на служителя, а се спори единствено за узнаване на съдържанието на писмото, при все, че пред първата инстанция ищцата направила изрично признание, че писмото е изпратено от работодателя на нейния адрес; съдът е излязъл извън предмета на спорните факти по делото, като е разгледал безспорните въпроси дали има пратка, до кой адрес тя е изпратена, дали има отбелязване за получаването й; страните не спорят, че работодателят е изпратил на адреса по трудов договор, съвпадащ с адреса по лична карта, плик с обратна разписка; съдът не е приложил чл. 193, ал. 3 КТ към фактите, по които страните не спорят – пощенска пратка, изпратена до адреса по лична карта на служителя и съвпадаща с този по трудов договор, и непотърсена в пощенската служба от служителя в срок от две седмици; като е излязъл извън фактите, по които страните не спорят, и не е приложил разпоредбата на чл. 193, ал. 3 КТ, съдът е постановил неправилно, а и недопустимо решение; обясненията на служителката не са изслушани само по нейна вина – тя сама се е поставила в ситуация да не узнае за покана за даване на обяснения по чл. 193 КТ, като не е отишла да получи пратката в пощата, предполагайки (знаейки) за съдържанието й; произволен е доводът на ищцата, че писмото е следвало да се изпрати на адрес, различен от посочения в трудовия договор, тъй като при работодателя няма постъпило уведомление, че адресът за кореспонденция със служителя е различен от посочения в трудовия договор, а доказването със свидетелски показания за подобно уведомяване е произволно. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по следните въпроси: може ли да се счете, че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193 КТ (да изслуша или да приеме писмените обяснения на работника и служителя), когато в продължение на дълъг период е полагал всевъзможни усилия да установи контакт с работника (по пощата и по телефон), но поради недобросъвестното поведение на работника не е могъл лично да му връчи искането си по чл. 193 КТ да се яви или да представи обясненията си; необходимо ли е върху писмото с искането за обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ изрично да е упоменато съдържанието на пощенската пратка, за да е приложим чл. 193, ал. 3 КТ във връзка с чл. 193, ал. 1 КТ при определянето на законността на дисциплинарното уволнение; необходимо ли е искането за писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ да достигне до знанието на служителя, ако същото е било поискано с писмо с обратна разписка на адреса по лична карта на служителя, но не е получено по вина на същия, за да е законно дисциплинарното уволнение; приложим ли е чл. 193, ал. 3 КТ ако писмените обяснения не са дадени от служителя, тъй като същият не се е явил в пощенската служба, за да получи писмото с искане за обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ; невръчването на уведомително писмо по чл. 193, ал. 1 КТ (отбелязването на пощенския служител на обратната разписка, че писмото не е било доставено на определен адрес, а адресатът не се е явил да го получи в пощата), води ли до приложение на разпоредбата на чл. 193, ал. 3 КТ, ако същото е изпратено на адреса по лична карта. За всички въпроси се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а за първия въпрос – и основанията по т. 1 и 2. Представят се три решения на ВКС по чл. 290 и сл. ГПК и влязло в сила решение на въззивен съд.
Ответницата Я. Д. К. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Ж. А., в отговор на касационната жалба изтъква доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че работодателят не е представил копие от плик и известие за доставяне (обратна разписка), от които би могло да се установи, че до ищцата е било изпратено искане за даване на обяснения по чл. 193 КТ и че върху плика има отбелязване от пощенски служител, че пратката не е потърсена до 21 септември 2010 г.; представена е само разписка, според която на 30 август 2010 г. до ищцата е била изпратена един брой пратка, в която като местоназначение е записано „8005, Б. 5”; от тази разписка не се установява на какъв адрес е била изпратена пратката, нито дали той съвпада с адреса на ищцата, посочен в трудовия договор или на действителния й адрес, който е бил известен на работодателя според свидетелските показания, или с адреса, на който е била връчена заповедта за дисциплинарно уволнение; по делото не се установява да са искани обяснения по твърдените нарушения, липсват доказателства искането от 30 август 2010 г. да е било сведено до знанието на ищцата преди издаването на заповедта за уволнение, тъй като представената разписка удостоверява само изпращането на пратка, адресирана до ищцата, без да е ясно какво е било съдържанието на пратката, на какъв адрес е била изпратена и дали не е била доставена по вина на ищцата, както се твърди от работодателя, а това обстоятелство е в негова тежест за установяване.
На първо място следва да се прецени твърдението на касатора за недопустимост на обжалваното решение. В подкрепа на твърдението си касаторът сочи, че съдът е излязъл извън предмета на спорните факти по делото, като е разгледал дали има пратка, до кой адрес същата е изпратена, дали има отбелязване за получаване от адресата или няма такова. Посоченото оплакване е такова за допуснато съществено нарушение на съдопроизводството, но не обосновава недопустимост на съдебния акт, тъй като съдът не се е произнесъл по непредявен иск, нито се е произнесъл по иск, от който е бил десезиран по съответния ред, съдебният акт е постановен във връзка с надлежно упражнено право на жалба, не е налице произнасяне на съда извън предмета на жалбата, нито по друг предмет, не е налице неподведомственост или неподсъдност на спора, а съдът е подложил на преценка представените пред него доказателства, поради което не може да се приеме, че въззивното решение е недопустимо. Въпросът за правилната преценка на доводите на страните по спора и на представените доказателства, по принцип може да представлява основание за касационно обжалване, но в случая това е правният въпрос, обусловил изхода на спора, който обаче не е поставен от касатора.
К. съд приема, че не следва да допуска касационното обжалване, тъй като касаторът не е поставил правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд.
В случая обусловилото крайния изход на спора разрешение на въззивния съд е свързано именно с посоченото по-горе – съдът е приел, че работодателят не е изпълнил доказателствената си задача да установи по спора, че действително е изпратил писмо с твърдяното съдържание на служителката, тъй като е посочил с отговора, че представя копие от пощенски плик с определени отбелязвания върху него, но в кориците на делото подобно доказателство липсва. Като е преценил останалите доказателства по спора, съдът е достигнал до извода, че те не са достатъчни да обосноват, че искането за даване на обяснения е достигнало до ищцата, тъй като не е ясно какво е било съдържанието на пратката, на какъв адрес е била изпратена и дали не е била доставена по нейна вина. Ако касаторът е поддържал, че при тези изводи въззивният съд не е съобразил конкретно становище на ищцата, дадено в становището й към отговора на работодателя, то е следвало да постави процесуалноправния въпрос по задължението на въззивния съд да цени всички доводи на страните по спора и представените доказателства с оглед спорния предмет, но подобен правен въпрос не е поставен. Касаторът е преценил да насочи усилията си към поставяне на правни въпроси във връзка с твърдяното недобросъвестно поведение на ищцата по неполучаване на искането за даване на обяснения и какво следва да бъде отбелязването върху плика, носител на искането за даване на обяснения, но при всички въпроси предпоставя за даденост, че искането е било изпратено, което не е прието от въззивния съд в решаващите му изводи. Тъй като не е поставен относим правен въпрос, то и представената съдебна практика не следва да се преценява съобразно критериите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответницата претендира заплащане на сторените разноски за касационното производство, които са в размер на 200 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие, и й се дължат на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № VІ-140 от 3 януари 2012 г., постановено по в.гр.д. № 2064 по описа на окръжния съд в гр. Бургас за 2011 г. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], [улица], сграда *, да заплати на Я. Д. К. от [населено място], със съдебен адрес в [населено място], [улица], вх. В, ет. 1, сумата от 200,00 (двеста) лева сторени разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: