О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София, 14.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 12 ноември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 5303/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма], [населено място] против въззивно решение по гр. д. № 974/2013 г. на Пловдивския окръжен съд. Към жалбата е приложено изложение на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, Н. Д. от [населено място] не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Пловдивският окръжен съд, с обжалваното решение, постановено на 24. 04. 2013 г., е оставил в сила решението по гр. д. № 1581/2012 г. на Карловския районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Н. Д. на основание чл. 328, ал.1, т. 4 КТ, съгласно заповед от 05. 09. 2012 г., той е възстановен на работа на длъжността, заемана преди уволнението „настройчик на формоващи машини и преси” и е осъдено [фирма], [населено място] да му заплати сумата 3045,70 лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 06. 09. 2012 г. до 05. 02. 2013 год., както и разноски в размер на 300 лв.. Решаващият съд е приел, че прекратяването на трудовия договор от страна на работодателя е незаконно, тъй-като той не се е съобразил с условията, уговорени в Колективния трудов договор – чл. 14, че може да упражни правото си на уволнение в хипотезата на престой, но само след изчерпване на другите възможности за трудова заетост на работниците – възлагане временно да изпълняват друга работа или да ползват платен годишен отпуск. По делото е безспорно установено, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение Д. е имал осем дни неизползван платен годишен отпуск за 2012 г..
Искането за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като жалбоподателят счита, че от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, касационният съд следва да се произнесе по въпроса – „Може ли с Колективен трудов договор да се въвеждат ограничения за работодателя при упражняване на правото му да прекратява трудови правоотношения на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, освен тези предвидени в Кодекса на труда”
Искането е неоснователно, тъй-като въпросът се основава на твърдение за въведени „ограничения” на работодателя досежно правото му на прекратяване на трудовия договор, каквито обстоятелства в случая не са налице. Въззивният съд е анализирал направеното в този смисъл възражение от жалбоподателя и точно е преценил, че с чл. 14 от Колективния трудов договор е постигнато съгласие между работодателя и синдикатите за задължително изчерпване на предвидената от закона възможност по чл. 173, ал. 7 КТ – предоставяне на платен годишен отпуск на работника, при престой за повече от 5 дни. Съгласно чл. 20, във връзка с чл. 9 ЗЗД, при тълкуване на КТД се търси действителната обща воля на страните, с която свободно е определено съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. При сключване на КТД работодателят е изразил волеизявление да пристъпи към уволнение след изчерпване на възможността, предвидена в чл. 173, ал. 7 КТ и това негово изявление не представлява ограничение на правата му, а израз на свободата на договаряне. Съгласно чл. 50, ал. 2 КТ, колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците или служителите. Този принцип не се отнася за работодателите.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 24. 04. 2013 г. , поправено с решение от 06. 06. 2013 г., двете постановени по гр.д. № 974/2013 г. на Пловдивския окръжен съд по жалбата на [фирма], [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: