2
определение по ч.гр.д.№ 803 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София, 14.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 803 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. С. П. срещу определение № VI-2590 от 23.12.2016 г. по ч.гр.д.№ 1889 от 2016 г. на Бургаския окръжен съд, II гражданско отделение, VI-ти въззивен състав, с което е оставена без уважение частна жалба срещу разпореждане № 2682 от 31.10.2016 г. по гр.д.№ 278 от 2015 г. на Айтоския районен съд.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен.
Ответникът по частната жалба Р. Т. Н. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение счита следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/, в срока за обжалване по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на Бургаския окръжен съд на 03.01.2017 г., а частната касационна жалба е подадена на 10.01.2017 г./.
Тъй като частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, съгласно чл.274, ал.3 ГПК касационното обжалване на това определение е допустимо само при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
В настоящия случай няма основания за допускане на касационното обжалване на определението на Бургаския окръжен съд поради следното: В частната жалба и в молбата за допустимост на касационното обжалване от 01.02.2017 г. жалбоподателят не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, което с оглед приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване:
1. Първият поставен от жалбоподателя въпрос /нищожна ли е делбата при неучастие в нея на съделител с права върху имота/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното определение: В него въззивният съд въобще не се е произнасял по този въпрос. Съдът и не е следвало да се произнася по този въпрос, доколкото за преценка правилността на обжалваното разпореждане на първоинстанционния съд от 31.10.2016 г. /което е за оставяне без уважение молба за прекратяване на делото за делба поради отказ от иска и за връщане на въззивна жалба поради невнасяне на дължимата държавна такса/ без всякакво правно значение е било дали в делбата са участвали всички съсобственици.
2. Вторият поставен въпрос /основателно ли е недопускане до обжалване на съдебно решение на формално основание/ е твърде общ и неотносим към конкретното дело, по което с потвърденото първоинстанционно разпореждане е върната въззивна жалба на изрично посочено в ГПК основание- чл.262, ал.2, т. 2 ГПК във връзка с чл.261, ал.1, т.4 ГПК, поради невнасяне в срок на дължимата държавна такса по жалбата.
Поради гореизложеното касационното обжалване на определението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане частната касационна жалба на П. С. П. срещу определение № VI-2590 от 23.12.2016 г. по ч.гр.д.№ 1889 от 2016 г. на Бургаския окръжен съд, II гражданско отделение, VI-ти въззивен състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.