О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София, 16.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 713 по описа за 2020 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Т. Д. срещу определение № 522 от 19.12.2019 г. по ч.гр.д.№ 587 от 2019 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 15.04.2019 г. на Горнооряховския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 2062 от 2018 г.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното определение с посочена практика на ВКС /т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 2000 г., решение № 527 от 15.03.2012 г. по гр.д.№ 943 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 239 от 14.11.2012 г. по гр.д.№ 207 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 388 от 17.10.2011 г. по гр.д.№ 1975 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ по следните въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд да формира валидни и непротиворечиви свои мотиви, дори когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд ?
2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата, въз основа на които намира едни факти за установени, а други за неосъществили се, както и длъжен ли е да обсъди доводите на страните, които имат значение за делото ?
3. Нищожен ли е съдебен акт с неясни мотиви, до степен на тяхната пълна неразбираемост ?
Освен това, предвид поставения трети въпрос, се твърди, че има вероятност за нищожност на обжалваното определение- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.1 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/ и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Тъй като е срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което се преглажда по-нататъшното развитие на делото, съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК, тази частна жалба подлежи на касационно обжалване при наличие на някое от посочените в чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК основания затова.
В случая не са налице сочените от частната жалбоподателка основания за допускане на касационното обжалване на определението на Великотърновския окръжен съд поради следното:
1. Не е налице соченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси:
1.1. По първия поставен въпрос /Длъжен ли е въззивният съд да формира валидни и непротиворечиви свои мотиви, дори когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд ?/ няма противоречие между обжалваното определение и практиката на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с тази практика, въззивният съд е изложил самостоятелни мотиви, поради които потвърждава първоинстанционното определение. Според съда, делото не е подведомствено на гражданския съд, тъй като не е гражданско по смисъла на чл.2 ГПК: защото претендираните от ищцата правни последици зависят не от решаването на спор за имуществено право, а от ревизията на административен акт, в случая решение на Поземлена комисия- [населено място] № Ж-48 от 29.03.1993 г.
1.2. Практиката на ВКС по втория поставен въпрос /Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата, въз основа на които намира едни факти за установени, а други за неосъществили се, както и длъжен ли е да обсъди доводите на страните, които имат значение за делото ?/ касае производства, по които съдът се е произнесъл по съществото на спора- с решение. Същата е неотносима към настоящото производство, в което съдът не е разгледал и разрешил гражданскоправен спор- с решение, а се е произнесъл само по допустимостта на производството- с определение, при което не е бил длъжен да обсъжда и се произнася по събраните по делото доказателства и доводите на страните по съществото на спора.
1.3. Третият поставен въпрос /Нищожен ли е съдебен акт с неясни мотиви, до степен на тяхната пълна неразбираемост ?/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е от значение за конкретното дело, по което мотивите на съда не са неясни до степен на неразбираемост. Напротив, мотивите на въззивния съд за потвърждаване на определението на първоинстанционното определение за прекратяване на делото са кратки, но напълно ясно изразени: неподведомственост на делото на гражданския съд и наличие на друг процесуален ред за осъществяване искането на ищцата да бъде променено постановеното от Поземлената комисия- [населено място] и влязло в сила решение от 1993 г. Обстоятелството, че въззивният съд е изложил различни мотиви от тези на първоинстанционния съд, но въпреки това е потвърдил първоинстанционното определение, не прави въззивното определение неясно до степен на пълна неразбираемост, доколкото съдът е приел, че неговите мотиви водят до краен извод, идентичен с крайния извод на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск.
Поради изложеното и тъй като жалбоподателката не е посочила други правни въпроси, не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Великотърновския окръжен съд.
2. По изложените в т.1.3 съображения, няма вероятност обжалваното определение да е нищожно, тоест не е налице и основанието на чл.280, ал.2, предл.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
3. Не са налице и останалите основания по чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на определението на Великотърновския окръжен съд. Няма вероятност обжалваното определение да е нищожно на друго основание или недопустимо: същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на същата.
Определението не е и очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави определението си, въззивният съд е приложил относимите към спора процесуалноправни норми на ГПК, в техните действащи редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на определението на Великотърновския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане частната жалба на С. Т. Д. срещу определение № 522 от 19.12.2019 г. по ч.гр.д.№ 587 от 2019 г. на Великотърновския окръжен съд.
Определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.