2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 52
София, 19.03.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Розинела Янчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 740/2019 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро вр. чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 269/25551 от 23.01.2019 г. на А. Ц. П., чрез адв. Р. Б., срещу определение от 08.01.2019 г. по в. ч. гр. д. № 342/2018 г. на Окръжния съд [населено място], с което е допълнено, в частта за разноските, постановеното по делото определение от 04.12.2018 г., като жалбоподателката е осъдена да заплати на Р. А. Б. сумата 450 лева.
Иска се отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно. Поддържа се, че в производство по чл. 248 ГПК не следва да се присъждат разноски, като се цитира съдебна практика в този смисъл, но същевременно се твърди и застъпено в практиката на ВКС обратно становище, поради което се отправя искане за спиране на производството и образуване на тълкувателно дело по въпроса: „В производството по чл. 248 ГПК присъждат ли се разноски“. От друга страна се твърди, че ответникът с извънпроцесуалното си поведение е дал повод за завеждане на иска, следователно осъждането на ищцата за разноски е незаконосъобразно. Прави се и възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на адвокатското възнаграждение за производството пред окръжния съд и пред ВКС.
От Р. А. Б., като ответник, чрез адв. П. П., се оспорва допустимостта на частната жалба, а при евентуалност – нейната основателност.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване по аргумент от чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК като постановен от въззивен спрямо основното производство по иск за собственост съд съдебен акт. Неоснователен е доводът на ответника, че частната жалба не отговаря на изискванията на чл. 261, т. 2 ГПК, тъй като липсва изрично пълномощно, което да упълномощава пълномощника на частната жалбоподателка адвокат Р. В. Ч. да изготви и подаде частна жалба. В кориците на първоинстанционното производство на л. 5 се намира пълномощно, нотариално заверено на 27.03.2018 г. с рег. № 2341. С него ищцата А. Ц. П. е упълномощила майка си Р. С. Б. с права за процесуално представителство пред съд, включително и с правото да преупълномощава избран от нея адвокат с правата по пълномощното /чл. 43, ал. 1, предл. 1 ЗЗД/. Това изрично овластяване е дало право на пълномощника да преупълномощи адвокат Б., който се легитимира с пълномощно от 23.04.2018 г. При това положение процесът е бил валидно учреден и всички извършени от адвокат Б. процесуални действия, включително и подаването на частната жалба, въз основа на която е образувано настоящото производство, са валидни. Ето защо частната жалба е допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна, като съображенията за това са следните:
Гр. д. № 925/2018 г. по описа на Ломския районен съд, образувано по иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от А. Ц. П. срещу Р. А. Б., е прекратено с определение № 2804/11.10.2018 г. на основание чл. 232 ГПК поради оттегляне на иска. Тъй като разноски за производството не са присъдени, ответникът е подал молба, въз основа на която в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК е постановено определение № 3007/01.11.2018 г., като прекратителното определение е допълнено и ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски за адвокатска защита по делото пред първата инстанция в размер на 600 лева.
По частна жалба на ищцата срещу определението по чл. 248 ГПК е образувано в. ч. гр. д. № 342/2018 г. по описа на Окръжния съд [населено място]. С определение от 04.12.2018 г. въззивният съд оставил без уважение частната жалба и потвърдил обжалваното определение. Ответникът е подал молба за допълване на определението в частта за разноските и с определение от 08.01.2019 г. в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК въззивницата /ищца по делото/ е осъдена да заплати на ответника разноските, сторени в производството по частната жалба, в размер на 450 лева.
При така установените по делото обстоятелства настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира следното:
Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер. То е продължение на съдопроизводството по конкретното дело. В него само се изменя или допълва решението в частта за разноските при направено от страната искане и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. С други думи в производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение. Ето защо в производството по чл. 248, ал. 1 ГПК не се носи отговорност за разноски. Изложеното е валидно и за производството по чл. 248, ал. 3 ГПК. В този смисъл е актуалната съдебна практика, намерила израз в определение № 205 от 19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4518/2018 г. на ВКС, І-во г. о., и цитираните в него определение № 393/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV-то г. о., определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, IV-то г. о., и определение № 552 от 25.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4894/2016 г. на ВКС, IV-то г. о.
Обжалваното определение, с което е прието обратното, се явява неправилно и следва да бъде отменено, а искането на ответника по делото за присъждане на разноски в производството по частната жалба следва да бъде оставено без уважение.
При това положение възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не следва да бъде разглеждано.
Страна по делото не може да сезира съда с искане за постановяване на тълкувателно решение. Страната може да изтъква нуждата от такова решение, но преценката дали да отправи предложение до ОСГК на ВКС и да спре производството на основание висящо тълкувателно дело по преюдициален въпрос е изключително правомощие на съставите на ВКС. Това правомощие съгласно приетото в ТР № 8/07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС произтича от разпоредбата на чл. 292 ГПК и същото може да бъде реализирано само в рамките на едно касационно производство. Тази постановка запазва актуалния си характер и след отмяната на чл. 291 ГПК със ЗИДГПК /ДВ, бр. 86/2017 г./, тъй като чл. 292 ГПК се намира в глава 22 ГПК „Касационно обжалване“, а в случая производството пред ВКС се развива като въззивно.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението от 08.01.2019 г. по в. ч. гр. д. № 342/2018 г. на Окръжния съд [населено място].
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. А. Б. по чл. 248 ГПК за допълване на определението от 04.12.2018 г. по в. ч. гр. д. № 342/2018 г. по описа на Окръжния съд [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: