О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София, 02,07, 2009 година
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т. дело № 572/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.231 и сл. ГПК / отм./ във вр. пар.2,ал.12 ПЗР ГПК, образувано по молба, чийто оригинал се намира в т.3, л.40, 41, на И. В. О. за отмяна на влязлото в сила решение от 22.12.1997г. по т.д. 106/1997г. на Софийски градски съд, с което е обявена неплатежоспособността на “П“ АД- гр. С., определена е начална дата на неплатежоспособността – 17.05.1996г., открито е производство по несъстоятелност, обявена е банката в несъстоятелност, прекратени са правомощията на нейните органи, постановени са обща възбрана и запор, банката е лишена от право да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, постановено е започване на осребряване на имуществото и неговото разпределение и са назначени синдици.
Молителят е поддържал, че тъй като с решение от м. 01.1998г. на ВС на РБ била отхвърлена жалбата на назначения от СГС особен представител на “П” АД- гр. С. и било прието определението за назначаване на особен представител за нищожно, поради това, че банката следвало да се представлява от квестори, то по време на разглеждане на делото пред СГС, банката – ответник не е била надлежно представлявана. В тази връзка страната е искала да бъде прието, че по причина, която не е могла да бъде отстранена и която била обусловена от процесуалните действия на съда по несъстоятелност, “П”АД е била лишена от възможност да участвува в процеса по обявяването й в несъстоятелност и не е била надлежно представлявана- квалифицирано като основание по чл.231, ал.1, б. “д” ГПК / отм./ за отмяна на решението. Молителят е твърдял, че в качеството му на акционер на “П” АД- гр. С. и като лице по отношение, на което решението има сила, имал право на основание чл.233, ал.2 ГПК / отм./ да иска отмяна на решението.
Молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Чл. 231 ГПК / отм./ определя активна процесуална легитимация в производството по отмяна само за страните по делото. Решението, чиято отмяна се иска, е постановено в производство по чл. 79 и сл. ЗБ / отм./. Съгласно чл. 81 ЗБ / отм/ разглеждането на искането за откриване производство по несъстоятелност на б. пред съда се развива с участието на прокурор между главните страни- централната б. и съответната б. / в този смисъл е и чл.71, ал.1 ЗБКИ / отм./. Следователно, отделните акционери на банката не са страни в това производство. Те нямат и качеството на представляващи банката, поради което не могат от нейно име да искат отмяна на влязлото в сила решение. Молителят, както сам посочва в молбата си е бил акционер на “П” АД- гр. С., поради което не е активно легитимиран да иска отмяна по реда на чл.231, ал.1, б. “д” ГПК, в какъвто смисъл е и основният му довод за това, че ответната, в производството по несъстоятелност, б. е била лишена от право на участие и защита.
Не се обосновава за молителя и възможност да иска отмяна по реда на чл.233, ал.2 от ГПК/отм./, който определя активна процесуална легитимация само за тези лица, спрямо които се разпростира силата на пресъдено нещо на решението т. е. само за тези, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение- съобразно изискването на самата разпоредба, даваща правна възможност на неучаствалите в производството другари да искат отмяна на съдебния акт, постановен без тяхно участие- арг. чл.172,ал.2ГПК / отм./, към който изрично бланкетира текста. Молителят не е от посочената категория лица, тъй като между банката и нейните акционери не е налице не само необходимо, но и обикновено другарство в производството по несъстоятелност. Банката -ответник е самостоятелно юридическо лице, различно от персоналния й субстрат. Липсва и правен регламент, който да определя възможност акционерите на банката да предявяват пред съда от свое име права на банката.
Следователно, поради липса на активна процесуална легитимация на И. О. да иска отмяна на цитираното решение, молбата му следва да бъде оставена без разглеждане.
Без правно значение за направения извод са изложените в “искането за изпращане във ВКС на молбата на И. О. за отмяна на влязлото в сила решение по т.д. 106/97г., с която е обявена неплатежоспособност на П. частна банка- АД и е открито производство по несъстоятелност”, подадено от процесуалните представители на молителя, доводи за неправилност на решението, чиято отмяна се иска, тъй като същите се разглеждат само при осъществяване на инстанционен контрол на акта на съда, а не в производството по чл.231 и сл. ГПК /отм./, което като извънредно средство за извънинстанционен контрол, въвежда лимитивно определени основания за отмяна, изключващи общите оплаквания за незаконосъобразност. Освен това, предметния обхват на подадената молба за отмяна, очертан от молителя към момента на подаването й, не може да бъде разширяван след изтичане на преклузивните срокове по чл.232 ГПК / отм./, нито да бъдат въвеждани нови основания, тъй като тези основания биха могли да бъдат третирани като нова молба за отмяна на решението, а в случая отправеното от пълномощниците на молителя искане е било именно за разглеждане на подадената от него на 18.03.1998г. молба за отмяна.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на И. В. О. за отмяна на основание чл.231 и сл. ГПК / отм./ на влязлото в сила решение от 22.12.1997г. по т.д. 106/1997г. на Софийски градски съд.
Определението съгласно чл.218в, ал.5 ГПК / отм./ вр. пар.2, ал.12 ПЗР ГПК подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВКС, ТК в седмодневен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :