О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София, 21.02.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Първанова ч.гр. дело № 7389/2013г.
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на Р. Т. М., чрез пълномощника и адвокат Н. А., срещу определение № 227 от 07.10.2013г. по гр.д. №6036/2013г. на ВКС, състав на ІІІг.о., с което е оставена без разглеждане касационната и жалба срещу въззивно решение по гр.д.№713/2013г. на Бургаския окръжен съд на основание чл.280,ал.2 ГПК. Жалбоподателката счита определението за незаконосъобразно, тъй като общата цена на имотите, предмет на двата нотариални акта била 6 628 лева, поради което решението подлежи на касационно обжалване на общо основание и е неприложима разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови определението си ВКС, състав на ІІІ г.о. е приел, че касационното обжалване е недопустимо, тъй като цената на иска е под минимално определения в разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК. Предявените искове са за признаване нещожността на два договора – за замяна по нотариален акт №89/2012г. и за покупко-продажба по нотариален акт №104/2012г. с предмет идеални части от възстановени в съсобственост на ищцата и ответниците гори и земи. Цената на исковете, определена съгласно чл.69,ал.1,т.4 и т.2 ГПК по данъчната оценка на имотите, е под 5000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева. Това условие за касационно обжалване в случая не е изпълнено. Паричната оценка на предмета на делото е цената на иска.Тя е определена съобразно чл.69,ал.1, т.4 и т.2 ГПК въз основа на данъчната оценка на имотите. Неоснователни са доводите в частната жалба, че цената на иска е над минимално установения в разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК размер, тъй като общата цена на имотите по нотариалните актове е 6 628 лева. Касае се за обективно съединени искове с предмет идеални части от процесните имоти и при прилагане разпоредбата на чл.72,ал1 ГПК вр.чл.69,т.4 вр.т.2 ГПК цената на иска е под 5000 лева.Неоснователно е твърдението в частната жалба, че по делото съдът е определил цена на иска не по данъчните оценки, а по пазарната цена на имота. Ищецът не е посочил сам цена на иска, но е приложил данъчните оценки на имотите, които определят цената по реда на чл.69,ал.1,т.2 ГПК, тъй като предмет на договорите, чиято нищожност е заявена, са вещни права върху недвижим имот.Така определената цена на иска не е променяна от съда по реда на 70,ал.1 ГПК.
С оглед изложеното правилно съставът на ВКС, ІІ г.о. е приложил правните последици на чл.286, ал.1,т.3 ГПК с оглед недопустимостта на касационния контрол. Не се претендират разноски от ответната страна за настоящото производство, поради което този въпрос не следва да бъде разглеждан.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 227 от 07.10.2013г. по гр.д. №6036/2013г. на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: