гр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София, 22.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 574 /2016 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от ЕТ-„С. М.-М. Д.” против определение № 672 от 12.12.2015г. по гр.д.№ 5380/2015г. на ВКС, ІІІ гр.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от него частна жалба против разпореждане от 12.05.2015г. по в.гр.д.№ 101 по описа за 2014г. на Апелативен съд Бургас.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, защото е насрочено открито съдебно заседание на 17.06.2015г. след като по делото вече е постановено решение. Иска отмяна на обжалваното разпореждане и вместо това отмяна на разпореждането за насрочване на делото за 17.06.2015г. след като делото вече е решено с влязло в сила решение.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.2 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното:
Гражданско дело № 101/ 2014г. на Бургаски апелативен съд, на който е изпратено за разглеждане на основание чл. 23, ал.3 ГПК е образувано по въззивна жалба на ЕТ-„С. М.-М. Д.” против решение № 242 от 10.05.2010г. на Варненски РС по гр.д.№ 389/2010г. С определение в съдебно заседание на 21.05.2014г. по искане за отвод на въззивника, съдебният състав е отказал да се отведе. Против това определение е подадена частна жалба № 4249/23.05.2014г. Тя е върната с разпореждане от 26.05.2014г. като недопустима. На 09.06.2014г. е постановено решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение. Към настоящия момент касационната жалба против въззивното решение не е допусната до касация с определение от 12.12.2015г. по гр.д.№ 5381/2015г. ІІІ гр.о. На основание чл. 296, т.3 ГПК, решението е влязло в сила.
На 8.05.2015г. със заповед № АД-06-057 от 11.05.2015г. на председателя на съда е съставен Акт за възстановяване на изгубен съдебен акт – разпореждането от 26.05.2014г. и е започнала процедура по възстановяването му, съгласно чл. 90, ал.1 във вр. с ал.5 от Правилника за администрацията на съдилищата /П./. Съгласно ал.3 във вр. с ал.5 от същия текст е изготвен проект на изгубеното разпореждане. Нормата на чл. 90, ал.3 във вр. с ал.5 П. изисква, съдът в открито заседание с призоваване на страните да се произнесе по възстановяването с определение. На обжалване подлежи определението, с което съдът възстановява, или отказва да възстанови изгубеният съдебен акт.
Тъй като към настоящия момент не е приключило производството по възстановяване на изгубеното разпореждане, само изготвения проект не подлежи на обжалване. Затова подадената от ЕТ-„С. М.-М. Д.” частна жалба против проекта за възстановяване на изгубения съдебен акт е недопустима. Тя е подадена преждевременно. Изводът на съда в обжалваното определение е съобразен с процесуалния закон и П..
В частната жалба се прави оплакване за подмяна предмета на обжалването. Посочва се, че предмет на обжалване е това, че делото е насрочено в открито заседание на 17.06.2015г. след като делото вече е решено. Действително към настоящия момент по делото е постановено и влязло в сила решение и е отпаднал интереса от обжалване на определението, с което съдебният състав, разгледал спора е отказал да се отведе, респективно разпореждането за връщане на частната жалба против него. Това обаче не изключва необходимостта от възстановяване на изгубеният съдебен акт. На възстановяване, съгласно чл. 90 от Правилника за администрацията на съдилищата подлежат и дела, по които са постановени и влезли в сила съдебни решения. Затова макар по делото да е налице влязло в сила решение, делото правилно е било насрочено за 17.06.2015г. за предявяване на проекта за възстановяване на изгубеното разпореждане.
Съдебният акт, с който се насрочва дело в открито съдебно заседание – разпореждане не подлежи на обжалване, защото е такъв по движение на делото, изрично обжалване за него не е предвидено, а то не е и прекратително. Съставът на ВКС е разгледал цялото обжалвано разпореждане. Затова е неоснователно оплакването за подмяна на предмета на спора.
По изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 672 от 12.12.2015г. по гр.д.№ 5380/2015г. на Върховен касационен съд, трето гр.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: