О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София 23.01. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 819/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Д., В. Г. Л., Г. В. Л. и С. В. Л., [населено място], срещу въззивно решение от 03.05.2011г. по гр. дело № 213/2011г. на Варненския окръжен съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, които са от значение за точното прилатане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Поставят се въпроси дали е допустима индивидуализацията на недвижими имоти по отношение на техните собственици при наличие на данни в писмените доказателства /скици и данъчни оценки/ за това, че са собственост на трети лица, длъжен ли е решаващият съд при наличие на такива доказателства да даде указания на страните.
Ответниците по касация не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение отменено решение №245/2010г. по гр.д.№11/2009г. на Районен съд – Девня и е постановено друго, с което е допусната делба на недвижими имоти – подробно описани по площ, съседи, номера, граници и местности – пет броя ниви, находящи се в землището на [населено място], между съделители и квоти: Д. К. Д.-3/18 ид.ч., Г. Т. Д. -3/18 ид.ч., В. Г. Л.-1/18ид.ч., Г. В. Л.-1/18 ид.ч., С. В. Л.-1/18 ид.ч., П. К. Д.-1/18 ид.ч., Р. В. Р.-6/18 ид.ч.
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че ищците основават иска за делба на съдебно решение и последващ протокол на ПК №0995/2005г., издаден на основание чл.14,ал.7а ЗСПЗЗ, с които е установено, че процесните ниви са принадлежали на общия на страните наследодател Д. Т. П. към момента на внасянето им в ТКЗС и земите са възстановени на наследниците му. Решението по чл.14,ал.7а ЗСПЗЗ както и решенията по чл.18ж,ал.1 ППЗСПЗЗ и по чл.27,ал.1 ППЗСПЗЗ имат конститутивно действие, поради което в случая е налице реституция на процесните земи на страните по делото, в качеството им на наследници на общия наследодател. След като е налице решение на ОСЗ, което се отнася както до обекта – възстановената земя, така и до субекта – в полза на кои лица е собствеността, то следва да бъде зачетено.
Поставените от касаторите въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на соченото основание на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Р. правен въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда. В разглеждания случай така поставеният въпрос не е бил включен в предмета на въззивното производство от самите касатори чрез своевременно заявени твърдения и възражения. Освен това решаващият извод на въззивния съд е, че процесните имоти са възстановени по реда на ЗСПЗЗ и с решение по чл.14,ал.7а ЗСПЗЗ като е определен обектът и субектът на реституция като е установена идентичност на делбените имоти с възстановените. Сочената от касаторите индиция за наличие на други собственици на имотите в писмени доказателства е неотносима при липса на релевирани твърдения за участие на трети лица в съсобствеността, за извършени прехвърлителни сделки и пр. От друга страна в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК липсват релевантни доводи за това, че решението по поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а именно че разглеждането на относими към изхода на спора правни въпроси ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. следва да се създаде съдебна практика чрез тълкуване на определена правна норма.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационните жалби по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 03.05.2011г. по гр. дело № 213/2011г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: