3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София, 24.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №723/2010 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Г. Л. Г. от[населено място], област П., против определение №1791/11.11.2010 г. по гр.д.№866/2010 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, трети въззивен граждански състав.
Обстоятелствата по делото са следните:
С решение №229/07.7.2010 г. по гр.д.№320/2001 г. Велинградският районен съд е уважил частично всеки от предявените от Г. Л. Г. против [фирма] – Пловдив, обективно съединени трудови искове, като в частите им до пълните предявени размери ги е отхвърлил.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ищеца Г. Л. Г. в частта му, с която са отхвърлени претенциите до пълните предявени размери.
С определение №1791/11.11.2010 г. по гр.д.№866/2010 г. Пазарджишкият окръжен съд, трети въззивен граждански състав, оставил без разглеждане въззивната жалба, като е прието, че последната е недопустима поради просрочие. Съдът е обосновал изводите си с факта, че в хипотезата на бързо производство първоинстанционният съд е обявил в съдебно заседание датата, на която ще обяви съдебното си решение – 12.7.2010 г. Прието, че самото решение е обявено на 07.7.2010 г., като в диспозитива на решението изрично е посочено, че срокът за обжалване започва да тече от 12.7.2010 г., поради което същият изтича на 26.7.2010 г. Изводът на съда за просрочие е обоснован с факта, че въззивната жалба е депозирана в съда на 02.8.2010 г.
Срещу определението на въззивната инстанция от 11.11.2010 г. е подадена частна жалба от ищеца Г. Г., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди, че не е присъствал н последното съдебно заседание пред първата инстанция на 30.6.2010 г., когато е обявена датата, на която ще бъде обявено решението, но за това е научил от процесуалния си представител – адв. К.. Твърди се също така, че се е явил в канцеларията на съда на 13.7.2010 г., но се оказало че делото още не е предадено, като след това е ходил няколко пъти, но едва на 20.7.2010 г. деловодителката Цв. К. му е съобщила, че делото е предадено в канцеларията и му е дала възможност да се запознае с него. Поради това счита, че въззивната му жалба е подадена в срок.
Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на Пазарджишкия окръжен съд за продължаване на съдопроизводството.
Ответникът по частната жалба – [фирма] – Пловдив, не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна последните съображения:
Определението за Пазарджишкия окръжен съд е правилно.
В производството по глава Х. ГПК, което е особено исково производство, със специална правна норма е определен момента, от който започва да тече срока за въззивно и касационно обжалване. Този момент е датата, на която съдът е посочил, че ще обяви решението си. Това става в открито съдебно заседание и то онова, в което са приключили устните състезания. От извършената служебна проверка, чрез изискване на данни от първоинстанционния съд за спазване процедурата по чл.235, ал.5, изречение второ ГПК се установява, че първоинстанционното решение е обявено и вписано в регистъра на съдебните решения на 08.7.2010 г. При това положение правата на страните по спора не се нарушават. В случай, че те са узнали за обявяване на решението по-рано от обявената дата те имат и по-дълъг срок за подаване на жалба. Релевантната за обжалване е датата, която съдът е посочил на основание чл.315, ал.2 ГПК. Смисълът на визираната правна норма е страните да знаят на коя дата могат да научат резултата от съдебния спор и съдържанието на решението, стига да проявят инициатива и да извършат справка в регистъра на съдебните решения към съответния съд, който е публичен. В процесния случай твърдението на частния жалбоподател, че решението не е било изготвено на 13.7.2010 г., за която дата той твърди, че е направил справка не се доказва изобщо, тъй като решението е обявено в регистъра на 08.7.2010 г. Ирелевантно е обстоятелството, че жалбоподателят се е запознал с решението една на 20.7.2010 г. При тази хипотеза срокът за обжалване не тече от посочената дата, а от датата, обявена от съда в последното съдебно заседание.
Изложеното сочи на неоснователност на частната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1791/11.11.2010 г. по гр.д.№866/2010 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, втори въззивен граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: