О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София, 25.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 14.11.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2213/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№2776/26.03.2018г.,подадена от Община,гр.Ракитово,чрез пълномощника й адвокат И. И. Л.,против решение №61/16.02.2018г. на Пазарджишки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№875/2017г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №258/19.10.2017г. по гр.д.№1099/2016г. по описа на Велинградски районен съд-за признаване за установено по отношение на Община Ракитово,че „БУЛХОПС-90”АД,гр.Костандово,Цех за хмелов гранулат,е собственик на следния недвижим имот:Трансформаторен пост със застроена площ от 23 кв.м,построен в поземлен имот с №105042,в землището на гр.Костандово,с ЕКАТТЕ 38844,общ.Ракитово,с площ 0,541 дка,с начин на трайно ползване-ливада,находящ се в местността „Стопански двор” при описани в решението граници и съседи.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон,при нарушаване на съществени процесуални правила и е необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба „БУЛХОПС-90”АД,гр.Костандово,Цех за хмелов гранулат,чрез пълномощника си адвокат К. В. Г.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,счита че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,като претендира присъждане на разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че е бил предявен положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,като ищцовото дружество твърди, че е станало собственик на процесния имот на оригинерно правно основание, а именно поради изтекла в негова полза придобивна давност за период от 10 години, в който владее имота,поради което са неоснователни възраженията ответника ,че търсената от ищеца защита не следвало да се упражнява с отрицателен установителен иск,тъй като такъв не е предявяван. Съдът е посочил,че в настоящия случай, основният въпрос, който се поставя е дали ищецът би могъл да придобие по давност процесния трафопост или липсва правно основание за придобиване на имота ,тъй като същият е неразпределено имущество на АПК – Ракитово, което на основание чл. 30 , ал. 1 и ал. 2 от ЗСПЗЗ е станало собственост на Община Ракитово. В тази връзка е отбелязъл,че фактическия състав на придобиване от общината на неразпределено имущество, на основание чл. 30, ал. 2 от ЗСПЗЗ включва два задължителни елемента: първият е предаване на имуществото във фактическата власт на общината и вторият – изтичане на 5 години от момента на предаването,като целта на законодателя е да се уредят в определен срок имуществените отношения, възникващи с прекратяването на организациите по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ, като имуществото, което не може да бъде разпределено или осребрено се запази преди да премине в собственост на съответната община –което обстоятелство обуславя извод, че в петгодишния срок от предаването на общината до придобиването на собствеността от нея, това имущество продължава да бъде съсобствено на лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ, които могат да се разпореждат с него и да защитават собствеността си, а общината го ползва и стопанисва, т. е. упражнява владение, предоставено й по силата на закона, което може да защитава, ако някой от имотите е завладян по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС от трето лице.Съдът е посочил,че когато трето лице установи без правно основание фактическа власт с намерение за своене върху имот, съсобствен на лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ и щом я осъществява по начин, който дава възможност на всеки заинтересуван да научи за действията му, то владението е явно и в полза на това лице тече придобивна давност и ако владението не бъде прекъснато до изтичане на съответния срок по чл. 79 ЗС, такова трето лице може да се позове на давността и да придобие правото на собственост считано от момента на изтичане на давностния срок.При анализа на доказателствата по делото, съдът е взел предвид представения от ответника Приемо-предавателен протокол от 26.10.1998 г., видно от който Комисията по пар. 29, ал. 1 от ЗСПЗЗ предава на Община Ракитово, която е приемаща страна, неразпределено имущество на АПК Ракитово, част от което е и процесния трафопост,който протокол на основание чл. 193 от ГПК е оспорен от ищеца, и тъй като в случая се касае за частен документ,за който ответната страна заявява изрично, че ще се ползва от него,в тежест на последната е при условията на пълно и главно доказване да докаже неговата истинност,и в резултат на извършената преценка,съдът е стигнал до извода,че ответникът не е сторил това.Изложени са доводи в тази връзка,във връзка с данните от заключение от 12.05.2017 г. на вещо лице Натов,които установяват,че подписите действително са положени от посочените лица,но в случая се оспорва и датата на тяхното поставяне,като от заключението на вещото лице не се налага безспорния извод, че протоколът е подписан именно на посочената в него дата,който кореспондира с писмените доказателства по делото,тъй като отразената в протокола дата има съществено значение, защото от този момент започва да тече срокът от 5 г., предвиден в чл. 30, ал. 2 от ЗСПЗЗ, което би направило Община Ракитово собственик на имота.Съдът е посочил,че съставеният от ответната Община на 10.02.2017 г. Акт № 716 за частна общинска собственост относно имота, не обвързва съда,тъй като представлява констативен акт, като в него е посочено основанието за придобиване на правото на собственост, а именно: чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС; чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ЗСПЗЗ, Приемо- предавателен протокол от 26.10.1998 г. на комисията по пар, 29 то ЗСПЗЗ, Протокол от 08.02.2017 г.,и само простото възпроизвеждане в АОС на обща законова разпоредба, не обусловя извод за установеност на правото на собственост на общината при липса на проведено пълно и главно доказване на фактите, по силата на които имотът е станал общински.Съдът е приел,след анализ на събраните по делото доказателства,че ищецът е упражнявал фактическа власт върху процесния имот след 1999г. до момента на предявяване на иска,владял е процесния имот като свой в продължение на повече от 10 години,поради което е стигнал до извода,че последният се легитимира като негов собственост на заявеното с исковата молба оригинерно основание.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът твърди,че са налице основанията на член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК,като /цитирам/:
„ВКС следва да допусне касационно обжалване и да отговори на следните материалноправни и процесуалноправни въпроси,които са от значение за изхода по делото и са обусловили правните изводи на Окръжен съд Пазарджик по него:
1.Може ли да се приеме,че при наличие на Акт за общинска собственост,процесният иск е допустим,с оглед предявяването на отрицателен установителен иск/изложените в ИМ твърдения и петитум очертават несъмнено хипотезата на предявяване на отрицателен установителен иск/или следва защитата да търси се търси с предявяване на положителен установителен иск?
2.Правилно ли е извел,дефинирал и квалифицирал съдът спорното право?
3.Подлежат ли актовете по актуване и деактуване на общинска собственост на съдебен контрол за валидност и законосъобразност.Следва ли процесният спор да се реши чрез предявяване на иск за собственост,а не на установитилен иск.Съществува ли друг възможен способ,освен този по член 64,ал.2 от ЗОС,за съдебна защита,чийто права са засегнати от акта за общинска собственост.
4.Придобиват ли по силата на Закона/чл.30 от ЗСПЗЗ/ Общините в България/и в частност Община Ракитово/ имуществото на заличените организации,и без председателя на ликвидационния съвет да е предал документите в Общината,а само на основание протокол за предаване на имущество?”
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос,от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Съгласно цитираното по-горе съдържание на изложението,по така формулираните от касатора като правни въпроси,последният изисква от ВКС да отговори на същите,а не като такива,разрешени с обжалваното въззивно решение,като навежда касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване съгласно член 280,ал.1 ГПК.Това така,защото преценката за правилността или не на обжалваното решение ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
По отношение допустимостта на предявения положителен установителен иск за собственост,във връзка с твърденията на касатора във формулирания от него първи въпрос,касационният съд намира,че същите са неоснователни,тъй като фактическите твърдения,изложени в исковата молба,както и отправеното искане до съда,несъмнено сочат,че ищецът е избрал път за защита на своето право на собственост върху процесния имот,чрез сезирането на съда с положителен установителен иск за собственост спрямо имота-а именно,с искането да се признае за установено по отношение на ответната община,че ищцовото дружество е собственик на процесния имот.Следователно,в случая,както е прието с обжалваното въззивно решение,търсената защита с предявения иск се изчерпва в силата на пресъдено нещо,с която спорното право се потвърждава,т.е. цели се да се установи съществуването на спорното право,а не обратното,при което би бил налице предявен отрицателен установителен иск.
С оглед изложеното,не са налице основанията,сочени от касатора в изложението му по член 284,ал.3 ГПК,за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответника по касационната жалба „Булхопс-90”АД,следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото за настоящата касационна инстанция в размер на 1500 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 17.05.2018г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №61/16.02.2018г. на Пазарджишки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№875/2017г. по описа на същия съд
ОСЪЖДА ОБЩИНА,гр.Ракитово да заплати на „БУЛХОПС-90”АД,гр.Костандово,Цех за хмелов гранулат,сумата от 1500 лева/хиляда и петстотин лева/разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: