3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
гр. София, 27.02.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 782 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” с искане за допълване на определение № 5 / 03.01.2020г. по т.д. № 782 / 2019г. на ВКС, ТК, в частта за разноските чрез присъждане в негова полза на разноски в размер на 2580 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение
С молбата по чл.248, ал.1 ГПК се представя извлечение от банкова сметка, като се поддържа, че в производството по чл.248, ал.1 ГПК касаторът може да представя доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение.
Ответниците по молбата, П. С. И.,С. С. Й. и М. С. Комитска, намират искането за недопустимо, съответно за неоснователно. Недопустимостта на молбата по чл.248, ал.1 ГПК се извежда от това, че съдът вече се е произнесъл по искането за разноските и от непредставяне на списък по чл.80 ГПК от насрещната страна. Сочи се, че възможността за представяне на доказателства за разноските с молбата по чл.248, ал.1 ГПК е преклудирана и се прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Неоснователно е твърдението на ответниците по молбата, че искането е за изменение, а не за допълване на акта по чл.81 ГПК в частта за разноските. Доколкото в акта по чл.81 ГПК няма присъждане частично на разноски в полза на ответника по касацията, то искането е за допълване по чл.248, ал.1 ГПК на определението по чл.288 ГПК, разглеждането на което не е обусловено от представянето на списък на разноските по чл.80 ГПК. Независимо от това, следва да се отбележи, че списък на молителя по чл.80 от ГПК е инкорпориран в отговора на касационната жалба. Фактът, че съдът е изложил мотиви в определението по чл.288 ГПК за недължимост на претендираните от ответника по касацията разноски, не лишава същия от правото да сезира съда с молба по чл.248, ал.1 ГПК, с производството по която се цели поправяне на допуснати от съда грешки в акта по чл.81 ГПК в частта за разноските.
С оглед изложеното, молбата е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице в срока по чл.248, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна.
С определение № 5 / 03.01.2020г. по т.д. № 782 / 2019г. на ВКС, ТК, е отказано да бъде допуснато касационното обжалване на решение № 2054 от 31.07.2018г. по в.гр.д. № 5099/2015г. на Апелативен съд – София по касационната жалба на П. С. И. и С. С. Й., правоприемници на починалия в хода на делото ищец С. Ф. Т., и на М. С. Комитска, като изрично е посочено, че в полза на ответника по касацията – настоящ молител, не се присъждат разноски /адвокатско възнаграждение/ за фазата на селектиране на касационната жалба на тримата касатора, поради това, че същият не е доказал наличието на такива- плащането на хонорара. Мотивирано е, че е представена единствено фактура, от която е видно, че е договорено адвокатско възнаграждение от 2580 лева с ДДС за изготвяне на отговора на касационната жалба по настоящото дело, при начин на плащане – „по сметка”, но не е представен платежен документ за извършване на превод по банковата сметка на адвокатското дружество на хонорара, който се претендира като разноски на страната за касационното производство.
Молбата по чл.248, ал.1 ГПК за присъждане на разноски на ответника по касацията е неоснователна, тъй като не са представени доказателства за извършване на разноски от тази страна за касационното производство до постановяване на определението по чл.288 ГПК, което е видно и от съдържанието му. Доказателствата за заплащане на адвокатското възнаграждение са представени след постановяване на акта по чл.81 ГПК, чието допълване в частта за разноските се иска. Процедурата по чл.248, ал.1 ГПК служи за поправка на допуснати грешки от съда при присъждане на разноските, а не и за отстраняване на допуснати от страните пропуски във връзка със защитата им относно разноските по делото, в случая – на пропуск да се представят доказателства за заплащането на адвокатското възнаграждение по издадената фактура до постановяване на акта по чл.81 ГПК. Селективната фаза на касационното производство се развива в закрито съдебно заседание, поради което постановяването на акта по чл.81 ГПК е крайният момент, до който могат да се представят доказателства за направените от страната разноски.
С оглед изложеното, молбата по чл.248, ал.1 ГПК следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената молба по чл.248, ал.1 ГПК от „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” с искане за допълване на определение № 5 / 03.01.2020г. по т.д. № 782 / 2019г. на ВКС, ТК, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.