О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София, 26.01. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 19.01. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 448/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма] [населено място] , чрез адвокат П. П. , с вх.№11598 от 21.12.2010 год. на Софийския апелативен съд, срещу решение №487 от 08.11.2010 год. по гр.д.№194/2010 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е отменено изцяло решение №109 от 28.01.2010 год. по гр.д.№442/2009 год. на Софийския градски съд, VІ-5 състав и по реда на чл.258 ГПК са отхвърлени квалифицираните като два обективно съединени иска, предявени от касатора срещу [фирма] [населено място] с правно основание чл.55, ал.1,предл.3, ЗЗД за по сумата 50 000 евро, ведно със законната лихва от предявяване на исковете, представляваща изплатено възнаграждение от касатора- рекламодател по сключени с ответника два договора за реклама- от 05.06.2007 год. и от 21.06.2007 год. Първоинстанционният съд е уважил един иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за общо сумата от100 000 евро, като е приел, че основание за връщане на отпаднало основание на изплатеното от касатора-ищец [фирма] възнаграждение по договора за реклама, е развалянето му от ищеца, в качеството му на изправна страна на основание чл.87, ал.1 ЗЗД, чрез изпратеното от [фирма] уведомление, получено от ответника [фирма] на 16.03.2009 год. Приел е още, че ищецът [фирма] е изправна страна по договора за реклама, защото е платил уговореното възнаграждение и е оказал необходимото съдействие на ответника на [фирма] по смисъла на чл.95 ЗЗД, с изпращането по пощата на оптично-магнитен носител на логото си на марка на ответника. Софийският апелативен съд е отменил изцяло първоинстанционното решение и е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, като е приел, че не е отпаднало основанието за даденото от ищеца възнаграждение по двата договора за реклама, защото възложителят-рекламодател е неизправна страна, поради което и не е могъл да ги развали. Ищецът „Цемеко” не е оказал необходимото съдействие на длъжника на основание чл.95 ЗЗД, защото е изпратил логото на марката си едва на 25.11.2008 год. след изтичане на срока на действие на договорите. Разликата в правните изводи на двете съдебни инстанции по въпроса дали кредиторът е оказал нужното съдействие на длъжника да изпълни задължението произтича от различното тълкуване на разпоредбите на договорите- раздел І- Предмет на договора в частта за срока на действието му и тези на раздел ІІ, чл.1 за влизането му в сила.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл.20 ЗЗД, тъй като е извършено „бланкетно тълкуване на чл.1 от договорите, изваден от контекста им”, като изцяло изключва уговореното между страните отлагателно условие за влизане в сила на договорите. Навежда и доводите, че не са обсъдени конкретните доказателства по делото в тяхната взаимна връзка. Сочи и нарушение на чл.96, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.55, ал.1 ЗЗД, защото забавата на кредитора е неприложима към искове, основаващи се на извъндоговорна отговорност. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, като поставя следните правни въпроси ”Изтичането на срока на един двустранен договор, преди да е настъпило прекратяване на облигационното отношение поради изпълнение или по друг начин, обосновава ли неосъществено или отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД? Дотолкова ли е укоримо поведението на кредитора, изпаднал в забава, че то да бъде санкционирано и със загуба на направеното от него авансово плащане. Навежда доводи, че обжалваното решение е постановено в противоречие с т.1 на П..1-1979 год., като и на съдебната практика. Формулира и правни въпроси за тълкуване на понятието”риск, преминаващ върху кредитора”, съдържащо се в чл.96, ал.1 ЗЗД и съотношение на тази норма с правата на кредитора по чл.55, чл.59 и чл.88 ЗЗД.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба оспорва основателността на касационната жалба и подържа, че представената съдебна практика е неотносима към спора.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Въпреки множеството поставени въпроси, касторът не е посочил общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а именно да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, залегнал в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретния спор, разрешен с обжалваното решение при наличие на допълнителните основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Питането дали изтичането на срока по договор, по който няма изпълнение в този срок, представлява отпаднало или неосъществено основание по смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД, въобще е неотносимо към правните изводи на съда. В случая Софийският апелативен съд е отхвърлил исковете на кастора с правно основание чл.55, ал.1,предложение трето ЗЗД, не защото е изтекъл приетият от съда срок на действие на договорите, а защото е счел, че не е осъществен фактическият състав за връщане на полученото при отпаднало основание. Прекратяването на договорите погасява облигационната връзка занапред, поради което престациите по тях не могат да се търсят на отпаднало основание. Само разваленият договор има ректроактивно действие и представлява основание за иска по чл.55, ал.1,трета хипотеза ЗЗД.Соченото във въпроса на касатора неизпълнение би имало значение не при прекратяването на договора с изтичането на срока му, а само доколкото е станало причина за успешното разваляне на договорите. Съдът е отхвърлил исковете за връщане на престираното на отпаднало основание, именно защото е приел, че поради забавата на кредитора-чл.96, ал.1 ЗЗД, те не са могли да бъдат развалени от него, поради собственото му виновно поведение, изразяващо се в неоказване на необходимото съдействие за изпълнение от страна на длъжника. Законът и съдебната практика са категорични, че това право принадлежи само на изправната страна/чл.87, ал.1 ЗЗД/.
При това правните изводи на съда за вината на кредитора, поради забавеното представяне на логото на марката му, след изтичане на срока за действие на договорите, са фактологически обосновани от конкретните факти и обстоятелства по делото за влизането в сила на договорите, както и от даденото от съда каузално тълкуване на отделните клаузи на договорите, поради което не мога да бъдат основание за достъп до касация. Евентуалната им неправилност би представлявала основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, които не могат да бъдат същевремнно и основания за достъп до касация.
Не са налице и допълнително подържаните основания за достъп до касация- чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е в противоречие с посоченото в т.1 на П..1-1959 г. основание за успешното провеждане на иска по чл.55, ал.1, трето предложение ЗЗД, тъй като съдът е приел, че сключените между страните договори за реклама не са развалени. Точно в това тълкувателно решение изрично е посочено, че при този фактически състав основанието е съществувало към момента на сключване на договора, но поради развалянето му, поради неизпълнение, е отпаднало с обратна сила. Неотносими са и приложените решенията за доказване противоречива практика на ВКС. Решение №Т-113 от 26.02.2010 год. по гр.д.№1872/2009 год. на САС е било предмет на касационна проверка с решение №64 от 03.06.2011 год. пот.д.№558/2010 год. на ВКС, І Т.О. В него съдът е дал отговор на въпроса за съотношението на чл.83, ал.1, предл.второ ЗЗД и чл.55, ал.1,предл.трето ЗЗД-т.е. дали отговорността при бездействие на кредитора по чл.83, ал.1 ЗЗД представлява основание за осуетяване на иска му по чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД. Решение №853 от 11.10.1999 год. по гр.д.№159/99 год. на ВКС, ІІ Г.О. третира въпроса за значението на забавата на кредитора при договорни задължения, а не и такива, породени на плоскостта на чл.55, ал.1 ЗЗД.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №487 от 08.11.2010 год. по гр.д.№194/2010 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: