О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
гр. София, 26.01.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 1610 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 1318 от 01.02.2017 г., подадена от А. С. К. и Е. М. К. чрез адвокат Г. Ч. от АК – С. против въззивно решение № 489 от 13.12.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 783/2016 г. на Окръжен съд – Русе.
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, окръжният съд е потвърдил решение № 1031 от 22.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 1388/2014 г. по описа на Районен съд – Русе, с което: (1) касаторите са осъдени да заплатят солидарно на И. Г. К. сумата 11 395,76 лева, представляваща 3/32 части от получени наеми за периода от м. март 2009 г. до 16.06.2011 г., съразмерно с правото на собственост на ищеца И. Г. К. за следните два недвижими имота: Магазин № 1 със застроена площ от 101 кв.м., ведно със сервизно помещение към него, при съседи по нотариален акт: север – наследниците на К., изток – терен на дворното място, юг – магазин № 1 на А. и Е. К. и запад – [улица] /площад „С. К./ (Магазин № 1), и Магазин № 2 със застроена площ от 127 кв.м., ведно със сервизно помещение към него, при граници по нотариален акт: север – магазин № 1 на А. и Е. К., изток – терен на дворното място, юг – наследници на С. К. и запад – [улица] /площад „С. К./ (Магазин № 2), с която парична сума касаторите са се обогатили без основание; (2) касаторите са осъдени да заплатят солидарно на Е. И. К., Г. П. К. и И. П. К. в качеството им на законни наследници на П. Г. К., починал на 31.08.2014 г., сумата 11 395,76 лева, представляваща 3/32 части от получени наеми за периода от м. март 2009 г. до 16.06.2011 г., съразмерно с правото на собственост на ищците за процесните два магазина, с която парична сума касаторите са се обогатили без основание; (3) са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторите насрещни искове против И. Г. К. за следните суми, касаещи двата процесни магазина: (3.а.) 464,84 лева, представляващи дължими от него данъци и такси смет за периода 2009 г. – 2013 г. ; (3.б.) 506,25 лева, представляващи стойността на извършени три броя ремонти на тавана и стените на двата магазина, вследствие на появили се течове, която съответства на притежаваните от ответника по насрещния иск 3/32 ид.части от двата магазина и (3.в.) 11 625 лева, представляващи стойността, с която се е увеличило имуществото на ответника по насрещния иск, представляващо 3/32 идеални части от процесните магазини, в резултат от извършените от ищците по насрещния иск подобрения; (4) са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторите насрещни искове против Е. И. К., Г. П. К. и И. П. К., в качеството им на законни наследници на П. Г. К., починал на 31.08.2014 г., за следните суми, касаещи двата процесни магазина: (4.а.) 464,84 лева – данъци и такси смет за периода 2009 г. – 2013 г.; (4.б.) 506,25 лева – стойност на извършени три броя ремонти на тавана и стените на двата магазина, вследствие на появили се течове, която съответства на притежаваните от ответниците по насрещния иск 3/32 идеални части от двата магазина, и (4.в.) 11 625 лева -стойността, с която се е увеличило имуществото на ответниците по насрещния иск, представляващо 3/32 ид.части от магазините, вследствие на извършените от ищците по насрещния иск подобрения.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни. Тя е насочена срещу подлежащ на обжалване акт досежно частта й, с която се атакува произнасянето по исковете, обозначени под №№ 1, 2, 3.в. и 4.в., доколкото се касае за решение по гражданско дело при цена на исковете над 5 000 лв.
В частта, с които се атакува произнасянето по исковете, обозначени под №№ 3.а., 3.б., 4.а и 4.б., касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК (ред. до ДВ, бр. 86/2017 г.), тъй като е насочена срещу решение по гражданско дело при цена на отделните искове под 5 000 лв.
В частта, в която е процесуално допустима, жалбата отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. Съдържа искане обжалваното решение да бъде отменено, тъй като (при правилно изяснена фактическа обстановка) въззивната инстанция е достигнала до незаконосъобразни правни изводи. Касаторите молят да се постанови ново решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове от ищците в първоинстанционното производство и да бъдат уважени насрещните искове. Претендират разноски.
Ответниците по касация И. Г. К., Е. И. К., Г. П. К. и И. П. К. чрез адвокат С. Ц. от САК са подали отговор на касационната жалба, като възразяват, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендират разноски.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
За да обоснове своя акт, въззивният съд е съобразил постановеното Решение № 663 от 29.10.2010 г. по гр.д.№ 1719/2009 г. на ВКС, І г.о., с което е признато за установено по отношение на [фирма] – [населено място], [фирма] – [населено място], А. С. К. и Е. М. К., че И. Г. К., П. Г. К. и М. Г. П. са собственици на основание наследство и реституция по ЗВСОНИ на 6/32 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], съставляващ имот пл. № 26 в кв. 118 с площ от 2 219 кв.м., заедно с 6/32 ид. ч. от двуетажна сграда с площ 923 кв.м. и едноетажна сграда с площ 277 кв.м., като А. К. и Е. К. са осъдени да предадат на И. Г. К., П. Г. К. и М. Г. П. владението на собствените им 6/32 ид.ч. от Магазин № 1 с площ от 101 кв.м., ведно със сервизните помещения, и Магазин № 2 с площ от 127 кв.м., ведно със сервизните помещения. М. Г. П. е починала на 29.10.2011 г. и нейни законни наследници са И. Г. К. и П. Г. К. (последният е починал в хода на делото и като ищци са конституирани законните му наследници: деца – И. П. К. и Г. П. К. и преживяла съпруга – Е. И. К.). На 31.01.2006 г. А. К. и Е. К. от една страна, а от друга – [фирма] – [населено място], са сключили договор за наем на Магазин № 1 при наемна цена 1200 евро и срок на договора – 5 години, като било уговорено наемателят да поеме разходите за извършването на основни ремонти на общите части на сграда, ел. инсталация и ВиК – инсталацията, както и всички необходими ремонтни дейности, свързани с промяна предназначението на имота в банков офис. За периода м. февруари 2006 г. – м. декември 2010 г. банката заплатила на К. наемна цена в размер на 30 380,20 лв. На 22.08.2005 г. К. като наемодатели и [фирма] – С. са сключили договор за наем на Магазин № 2 при наемна цена 1300 лв. и срок на договора – 10 г., като наемателят е поел задължението да извърши определени ремонтни дейности, необходими за използването му като банков офис, както и да изгради климатична система в имота. С допълнително споразумение страните за изменили размера на наемната цена на 1 200 евро, считано от 01.07.2010 г., а на 16.06.2011 г. са прекратили договора за наем с писмено споразумение. За периода 01.01.2006 г. – 22.07.2011 г. [фирма] е заплатила съгласно договора за наем наемна цена в общ размер на 186 291,96 лв. В изпълнение на задълженията си по договора за наем банката е извършила в наетия имот СМР на стойност 253 772,71 лв., индивидуализирани като вид и стойност в приетата по делото справка. За периода 2009 г. – 2013 г. К. са заплатили дължимите данък сгради и ТБО за имотите, като ищците също са платили дължимите от тях данък сгради и ТБО съобразно правата си. Прието е, че са налице кумулативно визираните в чл. 30, ал. 3 ЗС предпоставки, обуславящи основателността на предявените искове за заплащане на съответната част от получавани наеми от съсобствените Магазин № 1 и Магазин № 2, а именно – наличие на съсобственост между страните по делото върху процесните недвижими вещи; дяловете им; размерът на реализираните доходи от съсобствените вещи, получени от ответниците по исковете. Съсобствеността между страните върху процесните вещи е възникнала на 23.11.1997 г. – с влизане в сила на изменението на чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ, извършено с § 1 ПЗР ЗОСОИ, като настъпилият реституционен ефект е установен с решението на ВКС (което няма конститутивно, а само установително действие), поради което не е споделено възражението на настоящите касатори за липсата на основание да се претендират суми за времето преди 29.10.2010 г. Подобренията в имотите са извършвани от наемателите, за тяхна сметка по силата на уговореното в договорите за наем и са били с цел помещенията да се пригодят за ползването им като банкови офиси. Това е установено както с договорите за наем, в които са поети такива задължения от страна на банките – наематели, така и с представените справки за извършените от тях СМР, строителната документация и заключението на приетата по делото допълнителна експертиза. Анализирани са показанията на разпитаните по делото свидетели, които са определени като общи и не установяващи нито период, нито вид, нито обем на извършвани ремонти от страна на касаторите.
В представеното от касаторите изложение на касационните основания е поставен въпроса „Когато събраните по делото свидетелски показания установяват само ориентировъчно и общо /като година/ времето, в което са извършвани дадени действия /в случая необходими ремонти/, може ли съдът да приеме извършването на тия действия за доказано ?“ – с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по следните съображения:
Поставеният от касаторите въпрос е израз и обобщение на тяхното несъгласие с резултата от извършената от въззивния съд преценка на събраните по делото гласни доказателства, ангажирани от А. и Е. Корабови. Обсъждането на доказателствата, включително гласните, е дейност на съда, която е подчинена на установените с ГПК процесуални правила, спазването на които обезпечава правилността на решението. Законът регламентира, че съдът преценява всички доказателства по делото по вътрешно убеждение (чл. 12 ГПК), като не предопределя със задължителни правила изводите, които съдът трябва да направи от тях, доколкото достоверността и доказателствената им сила се преценяват с оглед всички данни по делото. След като Законът не въвежда формална доказателствена сила по отношение на свидетелските показания, такава не може да бъде установена и по реда на тълкуването като част от дейността на съда по издирване действителното съдържание на правото, какъвто е смисълът на поставения от касаторите въпрос. Следва да се има предвид, че съобразно т .4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК правният въпрос е основание за допускане на обжалването в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви. В тези хипотези задача на произнасянето на касационния съд е създаването на съдебна практика по прилагането на Закона или осъвременяване на тълкуването предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай касаторите изобщо не са обосновали с какво произнасянето по поставения от тях въпрос би имало изискваното с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК приносно значение в правоприлагането – не сочат противоречива или погрешна съдебна практика или практика, нуждаеща се от осъвременяване поради изменения в законодателството или обществените условия, нито пък непълни, неясни или противоречиви приложими законови разпоредби. Ето защо ВКС приема, че в случая отсъства основание за допускане на обжалването в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед изхода от настоящото произнасяне, касаторите следва да заплатят на ответниците по касация разноските, които са направили за защита пред ВКС, а именно сумата 600 лв. – на И. Г. К., както и сумата 600 лв. – общо на Е., Г. и И. К..
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от А. С. К. и Е. М. К. чрез адвокат Г. Ч. от АК – С. касационна жалба вх. № 1318 от 01.02.2017 г., в частта й, която е насочена против въззивно решение № 489 от 13.12.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 783/2016 г. на Окръжен съд – Русе, в частите му, с които окръжният съд е потвърдил решение № 1031 от 22.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 1388/2014 г. по описа на Районен съд – Русе, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от А. С. К. и Е. М. К. насрещни искове против И. Г. К. за заплащане на сумата 464,84 лева – данъци и такси смет за периода 2009 г. – 2013 г. и за заплащане на сумата 506,25 лева – стойност на три броя ремонти, както и са отхвърлени като неоснователни предявените от А. С. К. и Е. М. К. насрещни искове против Е. И. К., Г. П. К. и И. П. К. за заплащане на сумата 464,84 лева – данъци и такси смет за периода 2009 г. – 2013 г. и за заплащане на сумата 506,25 лева – стойност на три броя ремонти.
В тази част определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в 1-седмичен срок от съобщаването му, което да се извърши съобразно чл. 7, ал. 2 ГПК.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 489 от 13.12.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 783/2016 г. на Окръжен съд – Русе в останалите части, с които окръжният съд е потвърдил решение № 1031 от 22.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 1388/2014 г. по описа на Районен съд – Русе, с което А. С. К. и Е. М. К. са осъдени да заплатят солидарно на И. Г. К. сумата 11 395,76 лева, А. С. К. и Е. М. К. са осъдени да заплатят солидарно на Е. И. К., Г. П. К. и И. П. К. сумата 11 395,76 лева, отхвърлени са като неоснователни предявените от А. С. К. и Е. М. К. насрещни искове против И. Г. К. за заплащане на сумата 11 625 лева, както и са отхвърлени като неоснователни предявените от А. С. К. и Е. М. К. насрещни искове против Е. И. К., Г. П. К. и И. П. К. за заплащане на сумата 11 625 лева.
ОСЪЖДА А. С. К. и Е. М. К. ДА ЗАПЛАТЯТ на И. Г. К. сумата 600 (шестстотин) лева, както и ДА ЗАПЛАТЯТ общо на Е. И. К., Г. П. К. и И. П. К. сумата 600 (шестстотин) лева – разноски за защита пред ВКС.
В тази част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: