Р Е Ш Е Н И Е
№ 52
гр.София, 28.01.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №4472 по описа на І г.о. за 2008 год.
Производството е по чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. Т. от гр. П., срещу решение от 07.07.2008г., постановено по гр.д. №1483/2008г. на Окръжен съд-Пловдив, в частта, с която след като е обезсилено решението от 20.03.2008г. по гр.д. №1589/2007г. на Районен съд-Пловдив по исковете на М. Т. Т. с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ по отношение на гори в землището на с. С., обл. Пловдив с площи 1дка и 1,4дка в м.”Т” и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по отношение на гора с площ от 2дка в м.”Т”.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение №189 от 16.02.2009г. на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК поради противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд относно действието на уточняване на иска при неясна искова молба, което по същество представлява отстраняване на нередовности на искова молба, които ако не се отстранят в първата инстанция подлежат на отстраняване от въззивния съд.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение.
Ответникът по жалбата Д. горско стопанство- гр. П. заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Ответникът О. с. по з. Родопи, гр. П. и страните по чл.15, ал.1 от ЗВСГЗГФ не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Съдът е сезиран от М. Т. Т. с иск с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ за възстановяване правото на собственост на наследниците на Т. И. М. върху гора с площ от 2дка в м.”Т” в землището на с. С., обл. Пловдив, като исковата молба е уточнена относно предмета на иска в с.з. на 29.11.2007г. с писмена молба. В исковата молба се съдържа препращане към стр.300, партида 218 от емлячния регистър от 1946г., в който на името на наследодателя е записана претендираната за възстановяване гора, а в емлячния регистър са записани в тази местност гора с площ 1дка и с площ 1,4дка, а не гора от 2дка, както невярно е отразено в издаденото удостоверение въз основа на емлячния регистър.
Въззивният съд е приел, че не е налице уточнение на исковата молба, а въвеждане на изцяло нов предмет на делото, който няма общо с първоначалния, тъй като се претендират права върху два самостоятелни обекта на правото на собственост със свои индивидуализиращи белези и факти, от които се извеждат.
Решението е неправилно.
Възприетото от въззивния съд е в противоречие със задължителната съдебна практика относно действието на уточняване на иска при неясна искова молба, което по същество представлява отстраняване на нередовност на искова молба, които ако не се отстранят в първата инстанция подлежат на отстраняване от въззивния съд – т.4 от ТР №1/2001г. по гр.д. №1/2001г., ОСГК на ВКС.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение в обжалваната част, с която е обезсилено първоинстанционното решение и делото е върнато за произнасяне. Съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК въззивното решение трябва да се отмени в обжалваната част и се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да допусне направеното уточнение на иска с писмена молба в с.з. на 29.11.2007г. и да разгледа така уточнения иск за възстановяване правото на собственост на наследниците на Т. И. М. върху гори с площи 1дка и 1,4дка в м.”Т” в землището на с. С., обл. Пловдив.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 07.07.2008г., постановено по гр.д. №1483/2008г. на Окръжен съд-Пловдив, в частта, с която е обезсилено решението от 20.03.2008г. по гр.д. №1589/2007г. на Районен съд-Пловдив по иска на М. Т. Т. с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ по отношение на гори в землището на с. С., обл. Пловдив с площи 1дка и 1,4дка в м.”Т” и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по отношение на гора с площ от 2дка в м.”Т”.
ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: