4
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
С., 29.01.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на трети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 202 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Л. Ф. и Ж. П. – гражданки на О. К. Б. и С. И. срещу Решение № 1687 от 07.11.2011 год. по гр.д.№ 877/2011 год. на САС, 2 с-в. С него въззивният съд е отменил изцяло решението от 16.11.2010 год. постановено по гр.д.№ 12148/2009 год. на СГС и е отхвърлил предявеният от Ф. и П. срещу [фирма] иск с правно основание чл.55 ал.1 вр.чл.88 вр.чл.87 ал.2 ЗЗД за сумата 44542.50 евро, равностойни на 87117.56 лв., като неоснователен. Решението е постановено при участието на привлеченото от ищеца трето лице помагач [фирма].
Искът произтича от сключен на 04.12.2006 год. предварителен договор за продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място], комплекс „А. В.” за сумата 81285 евро. Твърдението на ищците е, че са отправили изявление за разваляне на предварителния договор при условията на чл.87 ал.2 ЗЗД, упражнявайки правото си по чл.4.2 от предварителния договор, поради виновното му неизпълнение от насрещната страна, изразяващо се в обременяването на имота с тежести – учредяването на договорна ипотека, което е в противоречие с поетото задължение на прехвърлителя да не сключва сделки.
Последователно подържаната теза на ответника е, че не е налице неизпълнение на договора и оттук – липсата на предпоставки за предсрочното му прекратяване, тъй като не са настъпили негативни последици за приобретателите-ищци. Аргументира се с това, че съгласно чл.4.1 „б” от договора, имотът следва да е освободен от тежести към момента на прехвърлянето на собствеността на имота, а не през времетраене на строителството.
Първоинстанционният съд е приел, че е налице виновно неизпълнение на задължението, поето с предварителния договор сделки да не бъдат сключвани. Сезиран с въззивната жалба на [фирма], съставът на САС счел, че доводите на ищците за наличието на предпоставките по чл.87 ал.2 ЗЗД са неоснователни, поради което е отменил първоинстанционния акт и е отхвърлил иска.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК
В депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация [фирма] е изразил становище, че липсват основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Претендира разноски.
В изложението са формулирани следните въпроси: 1./ Императивни ли са разпоредбите на чл.87 ал.1, ал.2 и ал.4 ЗЗД?; 2./ Уговорката в чл.4.2 от процесния договор е ли недействителна, съгласно чл.26 ал.1 ЗЗД и противоречи ли същата на императивна законова разпоредба?; 3./ Учредената договорна ипотека от ответника по касационната жалба, представлява ли сделка от категорията на посочените в чл.4.2 във вр. с чл.4.1 от процесния договор? 4./ Има ли правно валидно значение фактът, дали към момента на осъществяване на сделката (учредяването на ипотеката), същата пряко уврежда интересите на купувача по предварителния договор или пък създава една потенциална заплаха за неговата правна сфера за в бъдеще?; 5./ Следва ли решаващите изводи на съда да се базират на съображения за отсъствие на пречки за последващо точно изпълнение на договора от страна на продавача, основани на нотариалното прехвърляне на процесния апартамент без тежести, като тези съображения да водят съда до извода, че договорното неизпълнение от страна на ответника по касационната жалба (нарушението на чл.4.2 от договора), не може да се квалифицира като увреждащо интересите на продавача-касатор?.
В изложението се сочи, че по посочените правни въпроси съставът на САС се е произнесъл „в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия, а именно – Тълкувателно решение № 30 от 17.06.2081 год. на ОСГК”. Друга конкретика по отношение на задължителната съдебна практика липсва, извън посочването на т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГК на ВКС.
Становището на настоящия съдебен състав, че основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице произтича от следното:
Многократно ВКС е имал случай да разясни характеристиката на въпросите, обуславящи допускането на касационен контрол. Това не са въпроси, които касаторът поставя към ВКС с оглед изясняване на правата и задълженията на страните по спора, а правни въпроси по които въззивният съд се е произнесъл – в хипотезата на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК в противоречие със задължителна съдебна практика. Тази практика, също следва да бъде конкретно посочена в изложението.
Първият от цитираните по-горе въпроси е риторичен, а и няма конкретна връзка със спора, доколкото съставът на САС не е обсъждал и не е основал изводите си на императивността или диспозитивността на посочените норми. Няма връзка със спора и вторият въпрос. Въззивният съд не е обсъждал и не се е позовавал на нищожност на договорна клауза по никакъв повод. Изводите му се основават на тълкуването на волята на страните при сключването му. Третият и петият въпроси, разгледани като самостоятелни такива, нямат качеството на обуславящи. Обуславящ характер и белезите на единен правен въпрос, съответстващ на критериите на т.1 на ТР № 1/17.02.2010 год. на ОСГТК има само четвъртият от цитираните въпроси, като третият и петият съставляват пояснения към него.
По този правен въпрос, обаче, е налице задължителна съдебна практика, материализирана с постановено по реда на чл.290 ГПК Решение № 153 от 28.12.2012 год. по т.д.№ 1022/2011 год. на І т.о. на ВКС. Произнасянето на въззивния съд по предпоставките за упражняването на потестативното право за развалянето на договора по реда на чл.87 ал.2 ЗЗД е в съответствие със становището на ВКС. Липсва твърдяното противоречие с ТР № 30/81 год. С него ОСГК на ВС се е произнесло по правата на третото лице приобретател недвижим имот – предмет на престация по договор за издръжка и гледане, както и по неделимостта на задължението, наследяването му и обема на правата на наследниците при упражняване на правото да искат разваляне.
Както бе посочено, направено е искане от ответника за присъждане на разноски. Доказателства за сторени такива не са представени, поради което и липсва основание за присъждането им.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1687 от 07.11.2011 год. по гр.д.№ 877/2011 год. на САС, 2 с-в.
ОСТАВЯ без уважение искането на [фирма] за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.