5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 496/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
гр.София, 03.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 496/2010 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу въззивното решение на С. градски съд, въззивно отделение, ІІ-Г състав, постановено на 26.02.2010 год. по в.гр.дело № 8474/2009 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на С. районен съд, 34 състав от 22.12.2008 год. по гр.дело № 13978/2008 год., с което е уважен предявеният от едноличен търговец В. Й. В. с фирма „Черният кос-В. В.” от[населено място] отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК и е признато за установено по отношение на ответника-касатор, че ищецът не дължи сумата 6 314,01 лева, представляваща едностранно служебно начислена коригирана стойност за потребена електроенергия за изминал период – м.декември 2007 год. – м.март 2008 год. на основание съставен констативен протокол № 1001427/10.03.2008 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства съдът е достигнал до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Наведени са доводи, че не е отдадено необходимото значение на съставения констативен протокол, послужил като основание за санкционно коригиране на сметката за ползуваната ел.енергия през процесния период съгласно ОУ на договорите за продажба на ел.енергия представени по делото.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуален въпрос от значение за точното прилагане на закона, решавани противоречиво от съдилищата, които касаят наличието на предпоставките за възникване и ангажиране отговорността на потребителя на ел.енергия за заплащане на корекционни сметки, изготвени по реда на Общите условия на дружеството както и характера на изготвените от него констативни протоколи относно удостоверяването на описаните в тях факти. Приложил е към жалбата р.по гр.дело № 8474/2009 год. и р. по гр.дело № 4014/2009 год. на различни състави на СГС, за които липсват данни, че са влезли в законна сила.
Ответникът по касационната жалба едноличен търговец В. Й. В. с фирма „Черният кос-В. В.” от[населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Р.Д. от САК изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни. Прави искане да му бъдат присъдени направените в касационното производство съдебни разноски в размер на сумата 400 лева, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивният съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявения отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК. Преценявайки законността на извършената от ответника едностранна корекция на дължимите от ищеца суми за потребена ел.енергия за изминал период съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл.154 ГПК „Ч. Е. България” носи доказателствената тежест да установи наличието на предпоставките, представляващи основание за допълнително начисляване на процесната сума извън отчетената и заплатена от потребителя цена за ползуваната електроенергия за същия период. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал, включително едностранно съставения констативен протокол № 1001427/10.03.2008 год./послужил като основание за извършената корекция/, който е оспорен от ищеца, съдът е направил извода, че с оглед конкретните данни по делото ответното дружество не е доказало по категоричен начин спорния по делото факт, че провереният електромер не е отчитал точно потребената ел.енергия през процесния период, което е наложило коригиране със задна дата на количеството с посочената в констативния протокол грешка за целия изминал период. В тази връзка е направен извод, че липсва правно основание ответникът да претендира допълнително заплащане на цена за ел.енергия за изминал период, надхвърлящи сумите по издадените и изплатени от ищеца фактури за същия период, съставени на база извършени преди това измервания на същия електромер.
По отношение на поставения материалноправен въпрос, касаещ най-общо наличието на предпоставките за възникване и ангажиране отговорността на потребителя на ел.енергия за заплащане на корекционни сметки изготвени по реда на ОУ на дружеството не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Неправилно е позоваването на противоречива съдебна практика на съдилищата по този въпрос, тъй като липсват данни, че представените към касационната жалба две съдебни решения на СГС са влезли в законна сила. Цитираната разпоредба на ГПК има предвид практиката на съдилищата произнесли се по различен начин с влезли в сила решения по съществения правен въпрос, който е предмет и на настоящото дело. Този извод следва категорично от нормата на чл.291 ГПК, уреждаща правомощията на ВКС по уеднаквяване на съдебната практика.
По поставения процесуален въпрос, свързан с характера на съставения от електроразпределителното дружество констативен протокол, неговата доказателствена сила, както и относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса, касаторът също не е представил доказателства за наличие на противоречива съдебна практика, тъй като както вече беше посочено няма данни, че представените две съдебни решения са влезли в сила. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика, че частните свидетелствуващи документи /какъвто безспорно е едностранно съставеният от ответника констативен протокол/ не се ползуват с материална доказателствена сила, освен ако издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти. В тази връзка доказването на твърдяните факти, изложени в него е изцяло в тежест на съставителя, който може да стори това с допустимите по ГПК доказателствени средства. Ответникът по предявеният отрицателен установителен иск носи доказателствената тежест да установи възникването на спорното право, а именно количеството доставена на потребителя ел.енергия и нейната цена. Суверенно право на решаващия съд при преценката на доказателствения материал по делото е да кредитира или не дадено доказателство. По настоящото дело съдът е извършил такава преценка, в резултат на което е направил извода за основателност на предявения отрицателен установителен иск. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по съществения правен въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, какъвто не е настоящия случай. Не конкретния казус и бъдещото касационно решение, а материалноправния или процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, трябва да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като е обосновал съображенията си с фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК без да аргументира твърденията си, жалбоподателят неправилно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по цитирания текст.
По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговска колегия на ВКС счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на СГС, като в полза на ответника по касационната жалба се присъдят направените от него разноски в касационното производство в размер на сумата 400 лева – адвокатско възнаграждение, поради което на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на С. градски съд, в.о.ІІ-Г състав, постановено на 26.02.2010 год. по в.гр.дело № 8474/2009 год.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление[населено място], район С., ул.”Г.С.Р.” № 140 да заплати на [фирма] с адрес[населено място], [улица] сумата 400/четиристотин/ лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: