О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София, 30.01.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1496 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Д. Д. против Определение № 266 от 25.05.2016г. на Пловдивския АС, 2 състав по т.д.№ 686/2015г. С него по реда на чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата на Д. за изменение на постановеното по делото Решение № 69 от 25.02.2016г. в частта за осъждането му да заплати на [фирма], [населено място] сумата 18 000лв. разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за първата инстанция.
С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Твърдението е, че разноските за адвокатско възнаграждение за първата инстанция не са доказани – в договора за правна помощ е отбелязано, че сумата подлежи на плащане по банков път, но доказателства за банков превод не са представени. Поддържа се, че неправилно П. е приел, че този разход може да бъде установен с представяне на доказателства с отговора на молбата по чл.248 ГПК.
От [фирма], [населено място] е постъпил отговор на частната жалба, с който се оспорва основателността й. Възразява се, че Д. не е направил своевременно – при представянето на списъка по чл.80 ГПК възражение, че разноските на насрещната страна за процесуално представителство пред първата инстанция не са доказани, а този довод е въведен едва в искането за изменение на решението.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
С решението си съставът на АС е отменил първоинстанционното решение, с което искът на Д. Д., предявен по реда на чл.422 ГПК е бил уважен и е постановила отхвърлянето му. С решението е присъдил на основание чл.78,ал.3 ГПК поисканите от ответното дружество разноски за двете инстанции. В производството по реда на чл.248 ГПК по поддържано от Д. възражение, че сумата от 18 000лв. е неправилно включена в размера на присъдените разноски, тъй като тя е за адвокатско възнаграждение, чието плащане не е било доказано /в договора за правна помощ пред окръжния съд е посочено, че сумата е платима по банков път, а доказателства за това не са представени/, П. е посочил, че договорът съдържа изявление за плащане на сумата от 18 000лв., а от друга страна в отговора по повод на искането по чл.248 ГПК, са представени доказателства, удостоверяващи извършването му.
Определението е неправилно.
В договора за правна помощ от 17.01.2014г. е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на [фирма] за първата инстанция от 18 000лв. е платимо по банков път, като е отразено, че сумата е заплатена. Доказателства за банков превод не са представени и при депозирането на списъка по чл.80 ГПК пред окръжния съд, и пред въззивната инстанция. Такива документи са приложени едва към отговора на молбата по чл.248 ГПК.
Неправилна е тезата на [фирма], че насрещната страна не е заявила „своевременно” възражението си за недоказаност на извършването на разхода от страна на дружеството. Съдът следи служебно дали страната, която претендира заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение е доказала реалното им извършване, а пропускът на съда подлежи на проверка в производството по чл.248 ГПК.
Неправилен е изводът в обжалваното определение, че плащането на разноските е удостоверено с договора от 17.01.2014г. Изявлението, че възнаграждението е платено има силата на разписка за плащането единствено в хипотезата, когато е договорено плащане в брой. Пропускът на страната да приложи до даване ход на устните състезания пред съответната инстанция доказателства за плащането на уговорено като платимо по банков път възнаграждение не може да бъде саниран с по-късното им представяне.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя Определение № 266 от 25.05.2016г. на Пловдивския АС, 2 състав по т.д.№ 686/2015г., вместо което постановява:
Изменя Решение № 69 от 25.02.2016г. по т.д. № 686/2015г. на АС Пловдив в частта за разноските като оставя без уважение без уважение искането на [фирма], [населено място] за присъждането на сумата 18 000лв. разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за първата инстанция
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: