Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
3716_16_opr_288_108zs_zemed
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София, 31.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3716 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. П. К. срещу въззивно решение № 266 от 29.03.2016 г. по възз.гр.д. № 171 /2016 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение на районен съд, с което срещу жалбоподателя М. П. К. е уважен иск с правно основание чл.108 ЗС за идеални части от съсобствени земеделски имоти, индивидуализирани в решението, предявен от останалите съсобственици, в чиято полза са възстановени земите по реда на ЗСПЗЗ.
Насрещните страни твърдят в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по съединени искове за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
Спорът е за земеделски земи, възстановени с решение на поземлена комисия (ПК) от 1994 г. в полза на ищците и праводателя на ответника като наследници на общ наследодател. Ищците твърдят, че на 10.06.2014 г. ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост по давностно владение, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, върху целите реституираните имоти без преди това да ги е владял и придобил по давност.
Ответникът (жалбоподател в касационното производство) оспорва исковете с твърдения, че само майка му е подала молба за възстановяване на собствеността, само тя е въведена във владение въз основа на решението на ПК, само майка му до нейната смърт, а след това само той (ответникът) са владели процесните имоти, правата му на собственост са установени от нотариуса..
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:
Установено е наличието на фактическия състав на твърдяното от ищците право на собственост – наследяване по закон и реституция по реда на ЗСПЗЗ. Възстановяването на имотите на ищците – наследници на М. М. легитимира страните като съсобственици, а осъществяваната фактическа власт от страна на ответника, преди това и от майка му, сочи, че ищците са владели земите чрез ответника и майка му (последните са държатели за частите на ищците).
Ответникът е започнал да свои земите изцяло за себе си след като се е снабдил с нотариален акт за собственост. Твърдението на ответника, че е превърнал държането на земите за ищците във владение за себе си, е недоказано, тъй като не е доказано обективирането на подобна промяна в намерението му спрямо ищците. С гласни доказателства е установена фактическата власт на ответника и неговата майка върху земите, но не и действия, манифестирани пред ищците, които да изключват правата им.
Окръжният съд е приел, че едва от момента на вписване на констативния нотариален акт за собственост (през 2014 г.), ответникът е завладял изцяло имотите за себе си, но липсата на десетгодишна продължителност на владението, както и прекъсването му с предявяване на настоящия иск, изключват възможността да придобие право на собственост в пълния обем на правото.
Въззивният съд се е произнесъл по доводите на ответника (жалбоподател в касационното производство), между които, че е владял процесните имоти от реституцията им. Въззивният съд е приел следното:.
Голословно и недоказано е, че ответникът е променил намерението, с което да е превърнал държането на земите за ищците във владение за себе си. Подобна промяна в намерението освен, че не се предполага от закона, налага и обективирането и спрямо ищците – лицата, чиито права превърналото се във владение държане застрашава. По делото подобни доказателства не са събрани. Разпитаните свидетели установяват фактическата власт на ответника и майка му върху земите, но не и действия, манифестирани спрямо ищците. които по несъмнен начин да изключват правата им.
Противопоставено намерение за своене е направено едва с издаването на констативния нотариален акт за собственост. Оповестителното действие на вписването на констативния акт го противопоставя на ищците. От този момент ответникът е завладял имотите за себе си, но липсата на десетгодишна продължителност на владението, както и прекъсването му с предявяване на настоящият иск, изключва възможността да се придобие право на собственост в пълния обем на правото (по давност).
Жалбоподателят извежда следните правни въпроси:
1. Защо и на какво основание, при наличие на писмени и гласни доказателства, съдът е приел, че ответникът и приживе неговата майка не са били добросъвестни владелци на процесните имоти, а вместо това е приел, че последните са държатели, без да е релевирано подобно твърдение в исковата молба по чл.108 ЗС.
Този въпрос не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и приетото с т.1 на ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, а довод за необоснованост, който е довод за неправилност по чл.281,т.3 ГПК, който не подлежи на разглеждане в производство по чл.288 ГПК, а в решение по чл.290 ГПК, доколкото бъде допуснато касационно обжалване.
2. Представлява ли отклонение от диспозитивното начало придаването от съда на качеството държатели на ответните страни по делото, без (съдът) да е сезиран с такова искане..
Въпросът не е обуславящ. Съдът е бил сезиран с въпроса дали ответникът е упражнявал фактическа власт като държател с исковата молба (с оспорването на извода на нотариуса в констативния нотариален акт) и е бил сезиран с въпроса дали ответникът е упражнявал фактическа власт като владелец с възражението на ответника по исковете (жалбоподателя в настоящото производство), направено с отговора на исковата молба, по направеното от него възражение за изтекла в негова полза придобивна давност.
3. Защо и на какво основание съдът не кредитира писмените доказателства, подкрепени с ясни, точни и категорични гласни доказателства (свидетелски показания).
Това също не е правен въпрос, а е довод за неправилност, разновидност на първия – за съществено процесуално нарушение, довело до необоснованост. По изложените вече съображения не следва да бъде разглеждан н това производство.
Въпросът е основан на неприетите от съда за доказани фактически твърдения на жалбоподателя, на които основава възражението си за придобивна давност. Но несъгласието на жалбоподателя с изводите на съда не е основание за допускане на касационно обжалване.
4. При липса на доказателства, че наследниците на общия наследодател притежават идеални части от процесните имоти, или че имат претенции спрямо тях, може ли съдът да приеме, че ответникът, а преди него – майка му, не са владелци, а държатели на целите имоти.
Въпросът не е обуславящ Той също се основава на неприетите от съда за доказани фактически твърдения на жалбоподателя. Въззивният съд е приел обратното – че от събраните по делото доказателства се установява, че са основателни твърденията на ищците (че притежават идеални части от процесните имоти, тъй като са между наследниците, на които е възстановено правото на собственост на земеделски земи) и са неоснователни твърденията на ответника (че след реституцията е завладял и придобил по давност имотите).
5. Владението на майката и последващото владение на сина, следва ли да бъде прието като едно общо владение, което дава основание да се приеме, че владението, а не държането, произхожда от обстоятелството, че процесните имоти са били обещани на майката на доверителя във връзка със задължение на последната да се грижи за баща си, без да е бил сключен съответният алеаторен договор;
И този въпросът не е обуславящ, по изложените вече съображения. Не е установено майката да е владяла частите на останалите съсобственици, нито жалбоподателят да е владял преди да се снабди с нотариален акт, нито да имотите да се обещани на майка му. Последната част от твърденията се правят за пръв път и не е следвало да бъдат обсъждани от въззивния съд.
Към изложеното може да се добави и че разрешенията на въззивния съд не са в противоречие с приложените към жалбата и изложението тълкувателни решения № 10 от 05.12.2012 г. по т.д. № 10 /2012 г. на ОСГК на ВКС и № 4 от 17.12.2012 г. по т.д. № 4 /2012 г. на ОСГТК на ВКС, с които са разрешени различни въпроси, но са в съответствие с разрешенията в тълкувателни решения № 1 от 06.08.2012 г. по т.д. № 1 /2012 г. на ОСГК на ВКС и № 11 от 21.03.2013 г. по т.д. № 11 /2012 г. на ОСГК на ВКС.
Поради изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а исканията на насрещните страни за присъждане на разноски са основателни и доказани за сумите 400 лева за една част от ответниците и 400 лева за друга част от ответниците с представените по делото договори за процесуално представителство, в които е удостоверено уговарянето и заплащането на сумите.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 266 от 29.03.2016 г. по възз.гр.д. № 171 /2016 г. на Великотърновския окръжен съд , г.о.
Осъжда М. П. К. да заплати на Г. К. Г., Д. Д. В., Н. Д. С., П. М. М., Андрианка С. Г. сумата 400 (четиристотин) лева за процесуално представителство в касационното производство.
Осъжда М. П. К. да заплати на С. Н. М., П. Н. Я., Надежда Д. Г., М. М. М., Р. Н. М., В. Н. П., А. Д. П. сумата 400 (четиристотин) лева за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.