О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
гр. София, 04.02.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 211 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от процесуалния пълномощник на изпълнителния директор на [фирма]-гр. Т. срещу определение № 783 от 21.11.2014г. по ч.т.д. 696/ 14 на АС-Варна, с което е потвърдено определение № 137 от 25.09.2014 г. по т.д. № 53/2013 на ОС-Търговище, с което последният се е произнесъл по реда на чл.701 ал.1 ТЗ като съд по несъстоятелността на [фирма]-в открито производство по несъстоятелност и е отказал да допусне внесеният от жалбоподателя оздравителен план до разглеждане от Събранието на кредиторите на несъстоятелния длъжник.
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.
Като основания за допускане до касация се сочи чл.280 ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено определението на съда по несъстоятелността на [фирма]-в открито производство по несъстоятелност, с което последният е отказал да допусне внесеният от жалбоподателя оздравителен план до разглеждане от Събранието на кредиторите на несъстоятелния длъжник, съставът на въззивния съд е приел, че така внесеният оздравителен план не отговаря на императивните изисквания на закона за неговото съдържание. Не е налице специалното изискване на чл.189 ал.1 ДОПК, според която оздравителен план или извънсъдебно споразумение в производството по несъстоятелност, не може да предвижда намаляване, отсрочване и/или разсрочване на публични задължения без предварителното съгласие на министъра на финансите. Не са налице предвидени гаранции, съгласно чл.700 ал.1, т.4 ТЗ за удовлетворяване и на хирографарните кредитори, като такива са предвидени само по отношение само на кредиторите от първи клас –т.е. на тези по чл.722 ал.1, т.2 ТЗ. Не е спазено и изискването в чл.700 ал.1, т. 5 ТЗ, доколкото в плана не са изложени конкретните действия за осъществяване на изпълнението му.
Като обуславящи изхода на спора, с оглед преценка по чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на частната касационна жалба до касация се сочат въпроси, които се свеждат до: 1. следва ли оздравителният план да съдържа гаранции по отношение на хирографарните кредитори на несъстоятелния длъжник, 2. следва ли съдът в процедурата по допускане на плана до разглеждане от Събранието на кредиторите да преценява целесъобразността на действието и методите за оздравяване, предвидени в оздравителния план, 3. налице ли е отсрочване в плащането към Н.,когато се предвижда плащане на публичните задължения веднага след одобряването на плана.
Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и от отговорът му зависи изходът на последния. Така формулираните въпроси отговарят на този критерий и следователно следва да се подложат на преценка по допълнителните основания за допускане до касация, на които се позовава частният жалбоподател.
По отношение на първия въпрос касаторът се позовава на противоречие в отговора в обжалваното определение с този в задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК: Р № 177/20.01.2014 по т.д.№1389/ 13 на Първо т.о. на ВКС , доколкото никъде в това решение не се застъпва становище, че планът може и да не предвижда никакви гаранции , съгласно чл.700 ал.1,т.4 ТЗ за обезпечаване вземанията на хирографарните кредитори. По смисъла на произнасянето на ВКС с цит. решение по чл.290 ГПК, правилно въззивният съд е преценил, че липсата на конкретни действия по оздравяване на предприятието на длъжника гарантиращи конкретно кумулиране на конкретни материални средства води до извода за липса на гаранция за удовлетворяване вземанията на хирографарните кредитори. Отделно от това, този недостатък на оздравителния план е в противоречие и с т.5 на чл.700 ал.1 ТЗ. В случая не се касае за преценка за целесъобразност на действията по чл.700 ал.1 т.5 ТЗ, а за липсата на конкретни действия залегнали в оздравителния план, което си е императивно изискване на закона за допускане на плана по реда на чл.701 ТЗ до разглеждане от събранието на кредиторите. Липсва противоречие в отговора на този втори въпрос със становището застъпено в Р №83/27.11.2013 г. по т.д. 940/12 на ВКС, Първо т.о., доколкото последното касае допустимостта на конкретна уговорка в плана, като гаранция за обезпечаване вземанията на кредиторите и не засяга изобщо релевирания в настоящото производство въпрос.
Не е налице основание за допускане до касация и по последния въпрос: налице ли е отсрочване в плащането към Н.,когато се предвижда плащане на публичните задължения веднага след одобряването на плана, тъй като по отношение на него касаторът се основава на противоречие в отговора на обжалваното определение с определение, постановено реда на чл.288 ГПК на ВКС за недопускане до касация, което не представлява задължителна практика на ВКС. Следователно не се установява наличие на основание по чл.280 ал.1, т.1 ГПК за допускане на касация.
Не е налице и основанието по т.2 на чл.280 ГПК, доколкото не е обосновано наличието на противоречива практика на съдилищата в страната по тези въпроси/ сочените определения на ВАпС по в.ч.т.д 848/13 и на ВКС по отменения ГПК-опр. по ч.гр.д. № 829/2003 на ТК не обосновават такова противоречие,тъй като са по различни правни въпроси/
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 783 от 21.11.2014г. по ч.т.д. 696/ 14 на АС-Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.