O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№52
гр. София, 04.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. дело № 2844/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. К., чрез пълномощника му адв. М. Д., срещу решение № 169 от 19.12.2018 г., постановено по въззивно гр. д. № 612/2018 г. на Варненския апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено определение № 2434/27.09.2018 г. по гр. д. № 695/2016 г. на Варненския окръжен съд за оставяне без уважение молбата с правно основание чл.248 ГПК на жалбоподателя за изменение на първоинстанционното решение от 27.07.2018 г. по цитираното дело, в частта му за разноските.
В частната жалба като незаконосъобразен се сочи направения извод на въззивната инстанция за неоснователност на молбата за изменение на решението в частта за разноските. Поддържат се основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност. Не са формулирани конкретни правни въпроси, като се твърди, че постановеното определение е в противоречие с тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС /т.1, т.2 и т.11 от същото/. Заявената претенция на ответниците за присъждане на разноски е била неоснователна.
Ответникът по частната жалба М. С. М., чрез назначения си особен представител, счита, че същата е неоснователна. Ответницата по жалба М. Я. К. не взема становище. Ответницата Е. Ж. К. е починала след приключване на устните състезания във въззивното производство, като неин единствен наследник по закон е дъщеря й М. Я. К..
Жалбата е допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване пред касационната инстанция акт.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от М. К. срещу Е. Ж. К., М. Я. К. и М. С. М. положителни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 1/2 ид. ч. върху следните недвижими имоти, които е придобил по давностно владение, упражнявано в периода 1996 г. – 2013 г. по време на брака си с М. Я. К. в условията на СИО: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], местност „С. Н.“, заедно с построената в него вилна сграда – еднофамилна на два етажа, с идентификатор ****, със застроена площ от * кв. м. по данни от кадастралната карта, а съгласно акт за узаконяване – 196 кв. м., е било предмет на касационна жалба, като същото не е допуснато до касационно обжалване /определение по гр. д. № 2845 от 2019 г. на ВКС, Второ г. о./.
За да остави без уважение частната жалба въззивният съд е приел, че в последното съдебно заседание в първоинстанционното производство, чрез процесуалния си представител адв. Б., ответниците М. К. и Е. К. са заявили претенция за присъждане на разноски, като са представили списък на разноските по чл.80 ГПК, в който е посочено адвокатско възнаграждение за осъществената защита в размер на 3 000 лв. за всяка от тях. Направили са искане за предоставяне на възможност да представят договорите за правна защита и съдействие след приключване на съдебното заседание до края на работното време на същия ден. Съдът е предоставил възможност за допълнително представяне на договорите с изрично отразяване в протокола от съдебното заседание на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение /в размер на 3 000 лв. за всяка от ответниците/. В изпълнение на предоставената му възможност процесуалният представител е депозирал тези договори в деловодството на съда в същия ден. С представянето на договорите /съобразно даденото указание/ направените разноски са били доказани. Прието е, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно предвид уговарянето му в размери под минимално установените в Наредба № 1/19.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В съдебно заседание на 05.07.2018 г., в което е даден ход на устните състезания в първоинстанционното производство, процесуалният представител на ответниците М. К. и Е. К. е представил списък на разноските по чл.80 ГПК. Съдът му е предоставил възможност да депозира допълнително договорите за правна помощ, като изрично е отразил в протокола размера на претендираните разноски.
С молба от същата дата /след приключване на съдебното заседание/ адв. Б. е представил договорите за правна помощ, според които заплатеното адвокатско възнаграждение възлиза в размер на 3 000 лв. за всяка от ответниците.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Доводите в частната касационна жалба се свеждат до противоречието на акта с постановките на тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, което не се установява.
Съгласно чл.81 ГПК по присъждането на разноски съдът се произнася във всеки акт, с който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция. Законът предвижда представяне на списък на разноските най-късно до датата на приключване на последното заседание по делото в съответната инстанция – чл.80 ГПК. При нормално развитие на общия исков процес последно заседание по смисъла на цитираната разпоредба това е откритото съдебно заседание, в което съдът обявява устните състезания за приключени по реда на чл.149, ал.2 ГПК. Следователно и разпоредбата на чл.80 ГПК, която предвижда задължение за представяне на списък на разноските, обвързва срока със заседанието, в което са приключени устните състезания. От това правило е изведено и разрешението, че липсата на списък лишава страната от правото на обжалване на решението в частта за разноските.
Действително, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото /служи като разписка за заплатеното адвокатско възнаграждение/. В настоящата хипотеза страната е представила списък по чл.80 ГПК в съдебното заседание, в което съдът е обявил устните състезания за приключени, в който се е съдържало изброяване на направените разходи /3 000 лв. за адвокатско възнаграждение, заплатено от всяка от ответниците/. Допълнителното представяне на договорите за правна помощ в изпълнение на предоставената от съда възможност, с които се установява заплатено адвокатско възнаграждение в същия размер /отразен изрично в протокола и съответстващ на посоченото в тези договори/ не може да доведе до заключение за неоснователност на претенцията за разноски.
В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не се касае и за липса на съдебна практика по поставения правен въпрос или необходимост от промяна на създадената, обосноваващи прилагането на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не е налице и очевидна неправилност, установима пряко от съдържанието на обжалвания акт.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 169 от 19.12.2018 г., постановено по въззивно гр. д. № 612/2018 г. на Варненския апелативен съд, в ЧАСТТА, с характер на определение, с което е потвърдено определение № 2434/27.09.2018 г. по гр. д. № 695/2016 г. на Варненския окръжен съд за оставяне без уважение молбата на М. К. с правно основание чл.248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: